Quilling-проект „Моята градинка“-4

Поредно отсъствие от моя страна. Обичам блога си и обичам всичко, което правя и се занимавам. Това е причината като цяло да развивам идеите в главата си. Поради дългото ми отсъствие днес ще ви покажа цели три малки творения от проекта "градинката". Освен по цветята и останалите предмети, които ви показвам работя и по "сградата" в която ще бъдат поместени когато са готови. Бавно става защото постоянно се променят идеите в главата ми и при реализирането им например осъзнавам, че не ми харесва и започвам отново. Преди време бях питала една приятелка какво цвете би искала да види и нейният отговор беше - водна лилия. Успях да сътворя нещо подобно. Трудно е понякога да закрепиш елементите в различни позиции и да останат така залепени. Особено когато работиш с толкова малки частици.... Днес имаме едно езерце с водни лилии. Една стойка, която бях направила преди време и не бях сигурна какво ще сложа на нея. И една клетка с птиче, която ми хрумна снощи. Исках в градинката да има нещо изящно и красиво. Стига съм писала глупости оставям ви да ги видите и надявам се да им се зарадвате така както аз им се радвам :)

Хахахаха сега видях, че съм успяла да снимам и себе си сърдита, сънена и рошава. :)
Дано ви харесат бухалчета. Много усмивки и прегръдки в студените дни ви пожелавам. До нови срещи скоро надявам се :)

Continue reading →

Quilling-проект „Моята градинка“-3

Днес съм ви приготвила нещо ново за градинката. Както казах още в самото начало всяко едно цвете ще участва в общата композиция на градинката. Отдавна не съм ви показвала нещо и мисля, че е време. Аз съм много доволна от крайният резултат. Да си призная не очаквах, че наистина ще се получи толкова добре, колкото според мен стана. Без повече отлагане ви показвам мястото за отдих и спокойствие. Мястото на което можете да пиете чай и да почетете хубава книга, заобиколени от красиви цветя, слънце и тишина.
Надявам се да ви хареса бухалчета. Утре ще има ново цветенце късно вечерта, защото ще тичам по задачи :)

И като допълнение да ви покажа един любопитко, който си вре нослето навсякъде. Не може той да не подуши и провери какво става там. :)

До утре бухалчета :) Много усмивки и топъл чай/ кафе и прегръдки в студените дни ви пожелавам :)

Continue reading →

Quilling-проект „Моята градинка“ - 2

Браво на мен. Успях да сътворя ново цветенце въпреки всички други задачи :) Добре де това не е точно цветенце, но отговаря на категорията за градинка. Представете си, че това е вашата градина и се грижите за нея. Естествено е освен цветя да отглеждате плодове и зеленчуци. Най-сладкото нещо е когато берете плодовете на собственият си труд. Днес ви представям точно това :). Една ръчно плетена кошница в която грижливо да слагате браните "провизии" и няколко в типичните за сезона цветове плодове и зеленчуци. Имаме зелка, няколко моркова, тиква, грозде и нещо, което прилича на домат или ябълка ? Не съм сигурна дали гроздето съответства на сезона, но просто ми хареса как стана и реших да го добавя и него. Надявам се да ви харесва как се е получило. Аз лично съм много доволна :)

За утре не обещавам, че ще успея, но ще дам най-доброто от себе си за да ви покажа още нещо. 
П.С. Много усмивки и дано сте си приготвили зимнинка ... :)

Continue reading →

Quilling-проект „Моята градинка“-1

Ето ме и мен с малко закъснение. Бях обещала да качвам по едно цвете всяка вечер, но имах други ангажименти и не успях. Не е толкова лесно да сътвориш тези красоти бързо. Отнема си доста време :) За това днес на куп ще ви покажа цели две. За да се реванширам.
Ето първото цветенце : Наричат го заешки ушички или нещо подобно... Принципно стеблата се правят от цветарска тел, но аз никъде не успях да си намеря. Или поне в никой цветарски магазин не ми продадоха, но използвах за целта клечки за зъби и ги обвих в хартия :) Според мен стана добре :)

  

 

Второто цвете всъщност е кактус :) 

Малко се е наклонил докато го хване лепилото и за това седи накриво. Вече изглежда много по-добре :) 

 Поздрави от мен и много целувки бухалчета :) До нови срещи.

П.С. Ще се опитам утре да кача ново цветенце за градинката :) Измислила съм още няколко кактуса, но не знам дали ще станат :) 

Continue reading →

Quilling-проект „Моята градинка“

След поредното дълго отсъствие имам какво да ви разказвам и показвам. Но днес ще се пренесем в света от хартия или така нареченото изкуство „quilling“. Бях решила да пусна цяла тема с всички направени от мен неща до сега. Но мисля, че новият мини проект, който започнах ще ви бъде по-интересен. Ще ви показвам всеки ден по едно миниатюрно цветенце направено само от хартия и когато събера достатъчно ще ги комплектувам в едно по-голямо произведение „Моята градинка“. Всяка вечер ще качвам по едно ново и когато всичко е готово ще кача снимки на всичките заедно. Както обичайно се случва бях решила да използвам саксията за друго (ваничка за къпане) но в последният момент промених мнението си и се превърна в това красиво легло за цветя. Надявам се да ви хареса толкова, колкото и на мен самата :)

Continue reading →

Новият член на семейството

От доста дълго време не съм писала или споделяла нещо ново. Причините са няколко, а може би по-правилно е да кажа, че оправданията са на лице. В последно време съм погълната от живота ми, от семейството ми и всичките ми усилия са концентрирани там. Липсата на вдъхновение също оказва влияние. Може би съм станала по-скучна, по-уравновесена или на кратко семейна. Не ме разбирайте погрешно в това няма нищо лошо, напротив. Чувството е страхотно. Имам причина, която да ме кара да вървя напред. Хубаво е когато имаш причина да правиш разни неща и то не заради себе си единствено. Но не за това исках да пиша. Този пост има друга цел и тя е да представя най-новият член на нашето семейство. Тези, които ме познават знаят, че съм отгледана в компанията на животно. От както се помня имам вкъщи животинче. Но когато се преместихме на новото място бяхме сами. А аз имам нужда от енергията и спокойствието, което внасят в дома животните. Отчаяно се нуждаех от домашен любимец. Дори на моменти се чувствах празна. Нищо не ми липсва в личния живот. Имам страхотен годеник до себе си, който ме кара да се чувствам невероятно и търпи с лекота лошите ми настроения. Но въпроса беше там, че душата ми копнееше за още любов. Такава, каквато само едно животно може да ти предложи. Не веднъж бяхме говорили да си вземем домашен любимец и всеки път въпреки огромното ми желание малко по малко се разколебавах. Исках да знам, че ще се справя като стопанин и да възпитам едно добро, послушно и щастливо куче. За разлика от котките, кучетата се нуждаят от страшно много грижи, търпение и любов. Много е близко до това да отгледаш дете. Много хора не са съгласни с мен и са на мнение, че кучето е подкупно  и би направило всичко заради храна, докато децата не били такива. Всъщност не е точно така. Просто те следват инстинктите  си за разлика от хората. Да възпиташ едно куче или дете е нужно много, ама наистина много търпение, усилия и знания. Хората казват че първите седем години са най-важни в живота на едно дете. При кучетата е същото. До третата година трябва да си напълно отдаден на това животно. Трябва всеки път да бъдеш категоричен в решенията си. Не може веднъж да му се скараш, че се е качило на дивана а на другия път не. Това ги обърква. Трябва да го научиш да се качва при теб само, когато ти го поканиш. И въобще не е толкова лесно, колкото си мислят повечето хора. Тук ще спомена отново, че имам прекрасен човек до себе си, който ме подкрепя страшно много, помага ми да бъда "водач на глутницата". Прилага същите мерки на възпитание като мен и стриктно спазва ограниченията, които налагаме. Когато аз не мога да се справя с кучето, той винаги застава до мен и го укротява. Това е много важно. Да бъдем единни във възпитанието. И това ни сплотява страшно много. Сега вече знам, че сме истинско семейство. Сигурна съм, че заедно ще се справим да бъдем родители и ще възпитаме добре детето си. Искам да му благодаря, че винаги е на моя страна и се вслушва в думите ми.
Преди да си вземем кучето, си купихме книгата на така добре познатият Сизар  Милан "Кратък наръчник за щастливо куче". Освен нея изгледах и всичките епизоди от предаването "Говорещият с кучета" и в момента се опитвам да възпитавам тримесечен мини пинчер  без наказания, шляпвания и вменяване на страх от различни предмети. Има моменти в които съм отчаяна и не съм сигурна, че се справям, но има и много такива в които знам, че ще постигна желаното. Неговата формула "упражнения, дисциплина, любов" е нещото към което се стремя всеки ден. Вече се изхожда сам в банята, без надзор от наша страна и без награда, че го е направил. На 1-ви юли е последната ни ваксинация и две седмици по-късно вече ще излизаме на вън всеки ден за да може да изразходва енергията си и да бъде по-спокоен. Той е нашето бебе и сме готови да направим всичко за да постигнем желаната хармония вкъщи. Да бъдем заедно щастливи и да отговорим на всички негови и наши нужди.
 
Нека ви покажа малкият звяр :
 Додо : 

Continue reading →

Бухали

Много често ми задават въпроса защо харесвам бухали, има ли някаква основна причина или просто ей така. Да си призная и аз не съм сигурна дали точна причина съществува. Спомням си бегло, че един приятел ми беше пратил клип  на малки бухалчета , които искат да бъдат галени и гушкани и беше толкова сладко, че направо поисках да си взема и аз едно за вкъщи. Разговорите за бухалите продължаха , пращахме си клипове, пишехме си дали не можем да си осиновим чрез някоя агенция и така започна страстта  ми към бухалите. За съжаление все още си нямам такъв домашен любимец, но се надявам някой ден и тази мечта да се сбъдне. :) Но за сметка на това си наваксвам с различни аксесоари  с облика на моите любимци. Не знам дали да се радвам или да се притеснявам но и моята половинка подхранва обожанието ми към бухалите, а може би просто ми угажда :)  Майка ми от своя страна често ми се подиграва когато и покажа поредното ми бухалско  притежание и ми казва, че аз съм си цял бухал и други не ми трябват. И въпреки всичко аз ще продължавам да си ги харесвам. 

Малко инфо  за символиката на Бухала :

Бухалът е символ на дълголетието, мъдростта, знанието и ерудицията, разсейващи мрака на невежеството. Използва се за активация на учебния процес, работоспособността и умствения труд. Счита се ,че помага на притежателя си да предвижда бъдещето и да види всичко невидимо за човешките очи. Много Фън  Шуй  специалисти смятат, че създава около себе си "енергийно поле на благополучие", в което притежателят винаги чувства душевен комфорт и може да се развива в избраната посока. Бухалът се смята и за мощен символ на Богатството. Той благоприятства личностното израстване, което е не по-малко важно от финансовото благополучие, поощрява развитието на умствените способности, помага в натрупването на зная, усилва духовното развитие. Смята се, че присъствието на бухал усилва така наречения “късмет в ученето”

Ами освен да ви покажа колекцията ми :)

 Плетена рокля 

                        Совичка или бухал ?





Чантичката ми сакче :) О.0 обожавам я. Всичките ми боклуци влизат в нея :) Подарък от половинката ми :)

Направено специално за мен от половинката ми :)

Свето отразител на чантата ми :) "Обади се като стигнеш"

Мое творение :) 

Дрънкулки :) 

Една от поканите, които съм си харесала за сватбата :)

 Совичката ми (от Бела)

 

 

  От кума ми :)

 И противно на всички очаквания не е бухалче, но следващият може и да е :)

  Айде, че бях обещала да го покажа преди време .... :) 


Големи благодарности на човека, който ме зариби по бухалите и искам да му кажа, че все някой ден аз ще се сдобия с домашен любимец а той не :) 

Хахахах :) 

http://www.twitch.tv/9teen8t9
 Ако ви се гледа как Цончев играе :) 



И малко клипчета с Бухаллиииии :) 

 

Continue reading →

Новото ни вкъщи....

Беше събота сутрин рано при това, когато младото семейство Блажеви сънени пренасяха багажа. Малката Корса беше паркирана пред блока и прозявайки се разтваряше вратите си за да поеме в прегръдката си кашоните с внимателно подбрани вещи. Нана седеше отстрани скръстила ръце на гърдите си и кисело гледаше с недоверие Йожо, който редеше нова версия на тетрис с кашони. Копнеейки по изстиващото кафе Нана промънкваше нещо. Предишната вечер трябваше да се раздели с доста лични вещи и това малко и тежеше. Като един строг и справедлив съдия трябваше да издава присъди кое щеше да бъде помилвано да бъде при нея заобиколено от грижите и, и кое да бъде наказано на склад. За първи път в живота и се изнасяше и и щеше да бъде господарката на дома. Вълнуваше се, но беше  спокойна. Нямаше истерии и драми, а най-обикновено мрънкане, че не се е наспала и не е изпила кафето си. Един час по-късно малката сива Kорсичка победоносно се усмихна включвайки фаровете и потегли. Дори тя беше доволна, че си тръгва от този сив и побъркан квартал. Даде най-доброто от себе си за да докара младото семейство до новият им дом. Като техен единствен домашен любимец тя беше предана и не искаше много, от време на време да я зареждат с гориво и да сменят счупените части. Докато разтоварваха багажа Нана вече мислеше по кой маршрут да стигнат до мебелният магазин в който си беше харесала скрин. Като всяка жена имаше нужда от достатъчно място за дрехите си. Имаше желанието да нареди всичко възможно най-бързо. Нямаше търпението да чака. Когато си наумеше нещо не спираше пред нищо за да го получи. Естествено и днес съдбата опита да натисне спирачките и да забави темпото беше решила, че Нана няма да получи своя мечтан скрин след като в магазина и казаха, че трябва да изчакат един месец за доставка на, което Нана се усмихна широко и най-демонстративно излезна без да пожелае приятен ден. Седнали в запалената Корса, която мъркаше като послушно котенце Йожи и Нана коментираха политиката на магазина. Заливаха се от смях при мисълта, че някое младо семейство като тях може да е поръчало спален комплект от там и да им се наложи цял месец да спят на пода. Измисляха си най-различни случки и се забавляваха на път за ИКЕА. Когато пристигнаха Нана напомни на Йожо да си избере своя подарък. Тя знаеше той колко обича книгите си, и как те са навсякъде с него. И за това му бе обещала библиотечка. Беше му благодарна, че отново беше разпалил страстта и по четенето и книгите който и беше купил преди време.... Поредицата беше един от любимите и подаръци от него.....

Оглеждайки обстойно етажерките Йожо не забеляза как Нана пусна ръката му и изчезна....
Когато се обърна да я попита нещо я видя на съседния щанд гушнала два малки плетени коша и бързо отиде при нея. Прегърна я през кръста и с целувка я накара да ги остави на мястото им. Той познаваше много добре страстта и към непотребните вещи и като един истински икономист я отказа от тази ненужна покупка. Все пак част от задълженията му като неин мъж бе да спира неразумните и пазари и тя беше повече от благодарна за това. Все пак успя да си купи няколко дребни декорации от които бързо щеше да и писне, защото често трябваше да бърше прах. Когато най-накрая след двучасовото обикаляне те стояха пред колата Нана за пореден път гледаше с недоверие малката Корсичка. Поглеждаше ту към нея, ту към покупките и не спираше да повтаря, че библиотечката е много дълга и няма да влезне. Йожо за може би трети път и каза, че ще се побере и тя изпита увереността му със строгият си поглед и после се усмихна. В главата и отново меко се приземи мисълта, че той е човека от който иска деца някой ден. Беше повече от достоен за това .... Корсата и този път не предаде стопаните си и даже Нана успя да се разположи като кралица отзад. Още съвсем малко оставаше от мечтаният дом да се превърне в реалност. Мигове ги деляха от големият балкон със страхотна гледка, просторното легло на което да гледат филми и да се тъпчат с пуканки.  Бяха готови за неописуемите чувства на самостоятелност, сигурност, любов и разбирателство. За спокойствието,и топлината на кашмирното одеяло и всичко останало, което съдбата щеше да им предложи....


П.С.: Беше забавно изнасяне, подреждане, нареждане и всичко останало. По-надолу ви представям два клипа с моите лигавщини и много снимков материал на който да се нарадвате или обратното :) 

Събота сутринта ден едно от нанасянето.С брата на Йожи. Тони благодаря за помоща.

Йожи сглобява скрина. Неделя сутринта в 9ч.се обади за интернета, а после аз съм нямала търпение.... :) 

Петък вечерта последен багаж събирам аз :) 

Втора снимка на скрина :) 

Събота вечерта :) 

Събота вечерта 2 :)

Годежният ми пръстен :) 

Чашите и бутилката за ритуала ни.

Родителите на Йожи , човек да се чуди това техните чаши ли са ? :) 

Корсата пред ИКЕА 1.

ИКЕА 2.

Изглед :) 

Още един :) 

От малкото прозорче :) 

Русе-София :)/лигня ....

Вкъщи :) Да ви направя едно кафе ;) 

Continue reading →