Monday, March 10, 2014

Новото ни вкъщи....

Беше събота сутрин рано при това, когато младото семейство Блажеви сънени пренасяха багажа. Малката Корса беше паркирана пред блока и прозявайки се разтваряше вратите си за да поеме в прегръдката си кашоните с внимателно подбрани вещи. Нана седеше отстрани скръстила ръце на гърдите си и кисело гледаше с недоверие Йожо, който редеше нова версия на тетрис с кашони. Копнеейки по изстиващото кафе Нана промънкваше нещо. Предишната вечер трябваше да се раздели с доста лични вещи и това малко и тежеше. Като един строг и справедлив съдия трябваше да издава присъди кое щеше да бъде помилвано да бъде при нея заобиколено от грижите и, и кое да бъде наказано на склад. За първи път в живота и се изнасяше и и щеше да бъде господарката на дома. Вълнуваше се, но беше  спокойна. Нямаше истерии и драми, а най-обикновено мрънкане, че не се е наспала и не е изпила кафето си. Един час по-късно малката сива Kорсичка победоносно се усмихна включвайки фаровете и потегли. Дори тя беше доволна, че си тръгва от този сив и побъркан квартал. Даде най-доброто от себе си за да докара младото семейство до новият им дом. Като техен единствен домашен любимец тя беше предана и не искаше много, от време на време да я зареждат с гориво и да сменят счупените части. Докато разтоварваха багажа Нана вече мислеше по кой маршрут да стигнат до мебелният магазин в който си беше харесала скрин. Като всяка жена имаше нужда от достатъчно място за дрехите си. Имаше желанието да нареди всичко възможно най-бързо. Нямаше търпението да чака. Когато си наумеше нещо не спираше пред нищо за да го получи. Естествено и днес съдбата опита да натисне спирачките и да забави темпото беше решила, че Нана няма да получи своя мечтан скрин след като в магазина и казаха, че трябва да изчакат един месец за доставка на, което Нана се усмихна широко и най-демонстративно излезна без да пожелае приятен ден. Седнали в запалената Корса, която мъркаше като послушно котенце Йожи и Нана коментираха политиката на магазина. Заливаха се от смях при мисълта, че някое младо семейство като тях може да е поръчало спален комплект от там и да им се наложи цял месец да спят на пода. Измисляха си най-различни случки и се забавляваха на път за ИКЕА. Когато пристигнаха Нана напомни на Йожо да си избере своя подарък. Тя знаеше той колко обича книгите си, и как те са навсякъде с него. И за това му бе обещала библиотечка. Беше му благодарна, че отново беше разпалил страстта и по четенето и книгите който и беше купил преди време.... Поредицата беше един от любимите и подаръци от него.....

Оглеждайки обстойно етажерките 
Йожо не забеляза как Нана пусна ръката му и изчезна....
Когато се обърна да я попита нещо я видя на съседния щанд гушнала два малки плетени коша и бързо отиде при нея. Прегърна я през кръста и с целувка я накара да ги остави на мястото им. Той познаваше много добре страстта и към непотребните вещи и като един истински икономист я отказа от тази ненужна покупка. Все пак част от задълженията му като неин мъж бе да спира неразумните и пазари и тя беше повече от благодарна за това. Все пак успя да си купи няколко 
дребни декорации от които бързо щеше да и писне, защото често трябваше да бърше прах. Когато най-накрая след двучасовото обикаляне те стояха пред колата Нана за пореден път гледаше с недоверие малката Корсичка. Поглеждаше ту към нея, ту към покупките и не спираше да повтаря, че библиотечката е много дълга и няма да влезне. Йожо за може би трети път и каза, че ще се побере и тя изпита увереността му със строгият си поглед и после се усмихна. В главата и отново меко се приземи мисълта, че той е човека от който иска деца някой ден. Беше повече от достоен за това .... Корсата и този път не предаде стопаните си и даже Нана успя да се разположи като кралица отзад. Още съвсем малко оставаше от мечтаният дом да се превърне в реалност. Мигове ги деляха от големият балкон със страхотна гледка, просторното легло на което да гледат филми и да се тъпчат с пуканки.  Бяха готови за неописуемите чувства на самостоятелност, сигурност, любов и разбирателство. За спокойствието,и топлината на кашмирното одеяло и всичко останало, което съдбата щеше да им предложи....


П.С.: Беше забавно изнасяне, подреждане, нареждане и всичко останало. По-надолу ви представям два клипа с моите лигавщини и много снимков материал на който да се нарадвате или обратното :) 



Събота сутринта ден едно от нанасянето.С брата на Йожи. Тони благодаря за помоща.




Йожи сглобява скрина. Неделя сутринта в 9ч.се обади за интернета, а после аз съм нямала търпение.... :) 


Петък вечерта последен багаж събирам аз :) 



Втора снимка на скрина :) 



Събота вечерта :) 

Събота вечерта 2 :)



Годежният ми пръстен :) 

Чашите и бутилката за ритуала ни.

Родителите на Йожи , човек да се чуди това техните чаши ли са ? :) 


Корсата пред ИКЕА 1.

ИКЕА 2.

Изглед :) 
Още един :) 

От малкото прозорче :) 


Русе-София :)/лигня ....

Вкъщи :) Да ви направя едно кафе ;) 

0 comments:

Post a Comment