Чудите се защо ви разказвам тази приказка, след като повечето от нас вече не сме деца.
Ами защото това за което ще пиша в този пост има връзка със сламената къщичка на първото прасенце. Понякога когато сме влюбени и когато изпитваме силни чувства към някой, може да построим "сламена къщичка" около този човек. Опитвам се да кажа, че без да искаме ограждаме целия си живот около този човек. Той става центъра на нашата малка вселена. Вече не мислим толкова за себе си, колкото за него. Всичко започва да се върти около неговата особа. Не е важно в случая дали ние имаме свободно време, а кога той е свободен да се видим. Започваме да се нагаждаме към неговия график, неговите желания, неговите приятели. Започваме да се интересуваме от неща, които интересуват него. Харесваме това, което той харесва. Не казвам, че сме нагаждачи или нещо такова, а просто, че се променяме без да го осъзнаваме. Под съзнателно искаме да намерим още причини за да останем заедно. Да сме по-интересни и да имаме повече общи теми. Малко по-малко живота ни започва да се върти около този човек. Без той да ни е направил забележка или да ни е забранил спираме да се виждаме с приятели, които той не харесва. Започваме по-рядко да излизаме сами насам-натам не защото той ни ограничава или се сърди, а по-скоро искаме да излизаме на тези места с него. Започваме да фантазираме до къде ще стигне връзката ни. Колко деца ще имаме, как ще ги кръстим. Вече не мислим само за себе си, не мечтаем само за нашето бъдеще, като отделна единица, а мечтаем и правим планове за двама, за двойка. Не мисля, че има човек на този свят, който с ръка на сърцето да каже, че никога за никого не е мислил по този начин. Има хора, които бързо се осъзнават и коригират случващото се, но аз лично мисля, че повечето от нас го осъзнават твърде късно. А много повече боли, когато се разделите и твоя живот е изцяло свързан с вече несъществуващата връзка. Тогава целият ти живот попада в тоалетната чиния и не знаеш от къде да започнеш. Болката е несравнима, идеите, плановете, вече не са със същата стойност дори и да са осъществими. Тогава раздялата се преодолява много по-тежко и трудно. Следващата връзка е много по-резервирана и дръпната, доверието е трудно постижимо и така със собствената си грешка сме допуснали да страдаме повече и нараняваме човека, който може би въобще не го заслужава. Защото веднъж бутната "сламената къща" нанася щети на самите нас, а ако бяхме едни умели архитекти щяхме да знаем, че може да бъде разрушена дори от вятъра. Моя съвет към вас е, при първата проява на някой от симптомите да вземете мерки. Не омаловажавайте случващото се, защото не се знае какво може да се случи и колко болка може да ви се наложи да преживеете. Не мисля, че има нужда да изброявам симптомите, но ще ви кажа само, че ако ви се случва често да отказвате срещи с приятели или прекарвате повече време вкъщи от обикновено, значи сте обградили живота си около някого. Вземете мерки. Намерете си хоби, излизайте повече, спортувайте и правете това, което ви харесва.
0 comments:
Post a Comment