Реални измислици : Пазител на мисли.

За първи път от много време Нана се чувстваше добре. Не беше тъжна и сърдита на света. Е не беше щастлива, но беше определено себе си днес. Отдавна музата не беше кацала на рамото и нямаше нищо интересно за публикуване. Въпреки, че имаше доста написани неща в тефтера и с кожени меки корици и онази химикала в тон с кориците, а само колко меко пишеше направо да ти се иска да пишеш постоянно, повечето от нещата бяха посветени на нея, как се беше чувствала в последно време, колко безнадеждно и се струваше всичко, колко сълзи беше изплакала наскоро... Как сърцето и се късаше. Но днес беше усмихната и се радваше на малките си странни навици беше забравила колко е хубаво да се усмихваш на собствените си реакции. Чувстваше се креативна, идеите нахлуваха в главата и една след друга беше и трудно да хване една и да я осъществи. След като допи и последната глътка от кафето си вече имаше план за деня и въпреки, че беше на разположение и можеха да я викнат на работа всеки един момент тя избра първата си задачка от малкото листче, което лежеше спокойно до нея на леглото. Беше решила, че трябва да има място за всички мисли свързани с него да може спокойно да ги съхрани и да се освободи от тях. Нещо подобно на късметчета, но не точно. Нана притежаваше перфектния модел за това и начинание. Преди време двата си бяха взели късметчета в малки бурканчета с коркова тапа и обрисувани ръчно. Бяха толкова весели и красиви, че тя си беше събрала своя колекция. Сега и оставаше само да направи уголемен модел на това. Не беше добра в рисуването и знаеше, че няма смисъл и да пробва. Но поне според нея беше добра в избработването на декорации. Вече си представяше как ще изглежда всичко и беше още по-мотивирана да го направи. Оставаше и само да намери голям буркан за целта. Нана мразеше да се качва до тавана защото преди много време, когато беше още малко дете един от съседите и се беше обесил там. Винаги я е било страх да ходи сама, но събра сили да го направи. За своя сигурност обу маратонките си ако и се наложи бързо да се върне обратно. Надяваше се че в тази малка съкровищница ще  намери точно това, което търсеше. И тя като баща и обичаше да събира разни непотребни вещи и да създава от тях нещо красиво. Докато се мъчеше да отключи тежката метална врата сърцето и препускаше, чувайки вятъра, който си играеше с въображението и. Ахх това нейно въображение колко тревожно може да бъде. Нана постоянно се оглеждаше и въртеше неспокойно не си искаше най-малкото някое плъхче да я стресне. Порови се достатъчно за да обърше прахоляка и когато накрая обра една пайжина с лицето си реши да се откаже. И все пак както винаги имаше резервен вариянт в джожа си.... След няколко минути тя беше в магазина и държейки голям буркан с кисели краставички спокойно чакаше на опашката. Хората се обръщаха и я гледаха странно заради пайжините в косата и,  прахта по дрехите и стиснала  в прегръдка голям буркан консервирани краставички насред лятото. Нея обаче не я интересуваха хората и само се усмихваше любезно на учудените им погледи. Когато се прибра забеляза, че слънцето беше закрито от сърдити сиви облаци, и се очертаваша да вали. Не беше достатъчно светло и тя реши да пусне лампата. Както всеки път тя отиде до ключа, дръпна се в страни и наведе глава близо до гърдите. Беше свикнала крушките да гърмят и да я хваща ток и това беше предпазната и реакция. След като светлината озари стаята, тя вдигна глава и се усмихна на себе си, заради странния и навик. Нана беше кралица на странностите. Имаше си ритуали за много неща и това я развесели допълнително. Мъчейки се да отвори големия буркан, тя се заливаше от смях, и си мислеше как може да е толкова трудно да го отвори. После продължи да се смее на себе си като си представяше как изглежда отстрани. Останалото вече беше лесно.....

П.С. Освен пазителя на съкровенни мисли Нана си направи и страхотна каишка за часовника, който и беше много скъп и известно време носеше на панделки вместо каишка, защото тя се беше скъсала. :)

Continue reading →