Реални измислици : До онзи в сърцето ми .....

 Нана стоеше до широко отворения прозорец пристиснала чаша чай до себе си. Вятъра бушуваше в косите и. Повдигаше и разпиляваше ги. Може би се опитваше да я погали, да успокои развълнуваното и сърце, да потуши мъката в нея. Тя стоеше неподвижно загледана в небето, стискайки топлата чаша. Тази топлина и напомняше на нещо или по-скоро някой. Спомняше си онази топлина, която чувстваше в себе си, когато го виждаше да се прибира по пътя, да се появява зад ъгъла. Нана не спираше да мисли как всичко се промени за толкова малко време. Не си представяше живота си така, дори и в кошмарите си не бе го сънувала. Беше объркана за пореден път. Отново сърцето и беше потънало в тъма и усмивката и бе угаснала. Беше забравила какво е щастието. Студа превзе тялото и, и тя беше принудена да затвори прозореца.
- А колко красиво и спокойно е небето.
За разлика от нея в момента. Нана седна на ръба на леглото и си намери нова точка в, която да гледа. Дишането и бе учестено, пулсът слаб, а устните напукани от всичкото хапане. Без да изпуска чашата от ръката си, тя се протегна и взе лист и химикал. Понякога, когато нещо и тежеше пишеше писма до себе си. Но този път беше адресирано за друг.

"До онзи в сърцето ми"

Толкова боли, когато се сещам за теб. Нямаш си и на идея колко ме нарани. Имам чувството че болката ще ме убие на място, като мълния. Бях ти подарила сърцето си, тялото си и мечтите си дори. Толкова силно вярвах, че ти ще си различен, че не би ме наранил, не би ме оставил да се задушавам, но сгреших. Може би съм искала прекалено много от теб, или просто съм се заблуждавала, че ще се справиш. Ти казваш да си дам шанс да бъда щастлива с теб. Да не отричам, че бях, но всичко между нас се промени. Колко пъти те молех да се върнеш при мен, да си този когото обичах ? Сърцето ми се късаше, когато виждах как всичко отива по дяволите. Молех те, плачех и пак се надявах. Ти винаги казваш, че не те питам "как си", но замисляш ли се, че ти толкова дълго време не осъзна аз "как съм". Искаш да се върна при теб и отново да градя пясъчни кули. Не мога и не искам да го направя. Но винаги ще нося частица от теб в себе си. Винаги ще мисля за теб, ще се притеснявам и надявам да си добре.
Нана взе листа в ръцете си и без да се замисля, го намачка на топка и изхвърли.
Взе друг лист и почна да пише отново.


 Като нощна пеперуда примамена от светлината на лампата, се приближих до теб въпреки страха, че ще изгоря. Като пиявица се впих в теб. Бях свикнала с присъствието ти, с топлината ти и всичко свързано с теб. На където и да се обърнех виждах теб и търсех те във всеки. Исках и не исках да те виждам. Бях заслепена от слънцето в усмивката ти. Исках да те имам завинаги. Но за разлика от приказките в живота няма хубав край. Всичко хубаво рано или късно бива помрачено и намразено. Ти беше онзи превзел сърцето, ти събори всичките защитни кули и се нанесе в моята крепост, моето сърце. Дълго време ти му беше господар. Не се съпротивлявах, защото те обичах. Исках ти да бъдеш неговия стопанин  и наем да ти взимам не пожелах. Но ти разруши стените му, реши да го декорираш по твой вкус. Заби толкова пирони в стените му, че дупките бяха толкова големи и незаличими. Предаде доверието ми, разочарова ме. И сега те моля спри да идваш в съня ми, и да окупираш мислите ми. Вече няма място за теб там. Моля те най-човешки не бъди призрака в живота ми. Ще ти отделя таванската стая с онзи хубав изглед, за който и двамата копняхме. Но нека  моя дом, е само мой. Събери багажа си и остави ми хубавите спомени и нищо друго.

П.С.  До онзи в сърцето ми : Обичах те безумно и винаги част от мен ще те обича. Завещавам ти таванската ми стая с големия прозорец и сините пердета. Сега там е твоя дом ....

Continue reading →

Реални измислици : Мечта ...

"Детето тича по-бързо от злощастията, по-бързо от съдбата, по-бързо от времето....

И мечтай, говори му художникът, мечтай, че си красив, щастлив и безсмъртен...
Освободено от натрапчивите страхове, детето тича по хребета на хълма, разперило ръце, с озаредно личице, с ликуващи зеници, устремява се към небето, водено от гласа на баща си : Всичко могат да ти вземат : имота, най-красивите години, всичките ти радости, както и заслугите, дори и последната риза от гърба могат да ти свалят- но винаги ще ти останат мечтите, за да преоткриеш света, който са ти отнели..."


Нана внимателно прелисти страницата, но от другата страна я посрещна един самотен ред на голямият бял лист.

"От същия автор" 

Тя внимателно прибра книгата в чантата си, проверявайки дали няма да се измачка. В метрото беше прохладно и приятно и вече можеше да се отпусне спокойно. Дългия работен ден беше зад гърба и .  Можеше да си позволи да потъне в себе си и да преосмисли случващите се събития. 

Мислеше си за мечтите, за сбъднатите и онези, които вече бяха в миналото. За това как те наистина успяха да спасят умиращата и душа. Помогнаха и да възкръсне след загиването на една прекрасна в миналото връзка. Мислеше си за онези малки пясъчни кули, които беше построила около обекта на своята любов. Как беше готова някога за него, да даде всичко свое, само и само той да е добре. Как искаше да прекара живота си с него и беше готова да продаде дори себе си заради него. Как мечтаеше да живеят заедно и да споделят и доброто и лошото. Но всичко остана в миналото. 
Нана отметна бретона си на една страна и намести слушалката в ухото си. Нямаше смисъл да го прави,  така или иначе не слушаше музиката, която се разливаше от слушалките, защото се беше заслушала в сърцето си. То и разказваше най-съкровенните си мечти, тези които бяха заседнали в нея още от дете. Тя знаеше че винаги е била мечтател, и въпреки упреците и подигравките мечтите бяха единственото нещо, което я спасяваше от стрелите на съдбата. Ако не бяха те, сигурно щеше да се предаде много отдавна. Сърцето и щеше да изпълнява само физиологичните  си процеси и нямаше да бъде нищо повече от карантина в гърдите и. Самата тя, нямаше да живее пълноценно и да се радва и на малките неща в живота, а просто щеше да се превърне в робот, който изпълнява дневните си задължения. Ако не бяха мечтите стаени в нея, никога нямаше да преодолее многобройните провали. Тя не мечтаеше за скъпи коли и много пари, или за визия на богиня, а за прости и обикновени неща. Мечтаеше да бъде добра в работата си, тъй като обичаше професията си, за здраво и щастливо семейство, каквото някога имаше....
Нана правеше разлика между искане и мечтаене. Но винаги се опитваше да ги съчетае и когато някоя мечта вече беше реалност тя  вече имаше подготвени още няколко в джоба. Мечтите ни карат да летим и да посрещаме и лошото с надеждата, че някой ден всичко ще се оправи и нашата съкровенна мечта ще стане реалност. Те ни крепят и ни карат да продължаваме напред, дори когато не виждаме смисъл в това. Отварят очите ни за светлината в края на тунела и ни поддържат живи.....

Приятен  женски глас съобщи следващата спирка, беше време Нана да пристъпи към изпълнение на своите мечти. От най-малките и лесно изпълними, до онези за които трябва да се потруди много и да се надява, че късмета ще бъде до нея. 
Беше време да се прибере при своя любим и мечтата и да бъде щастлива да се сбъдне и днес....

Continue reading →

Реални измислици : Объркана душа

Седнала в ъгъла на стаята, подпряла глава на стената Нана стоеше в тъмнината и нервно кършеше пръсти. Беше объркана толкова много емоции се преплитаха в нея. Опитваше се да разплете кълбото от чувства...
За толкова много неща мислеше в този момент, че главата я болеше. Мислеше за всички хора преминали през живота и. В съзнанието и изплуваха хиляди спомени.... И хубави и лоши. Тя не съжаляваше за нищо от случилото се, но понякога и се искаше нещата да са различни. Да не беше допуснала в живота си определени хора или да задържи други за по-дълго. Вглеждаше се в себе си от различен ъгъл, от безпристрастното място на журито. Не съдеше никого за постъпките му освен самата себе си. Беше време за равносметка. От малка винаги знаеше какво иска и твърдо преследваше целите си. Винаги беше готова да пожертва всичко в името на щастието. И го правеше много често. Колко неуспешни опити имаше зад гърба си, колко сълзи беше изплакала, колко пъти и се налагаше да лекува сърцето си. За човек като нея съмненията и дилемите бяха рядкост, но когато ги имаше те срутваха стената на решителността и. Тази вечер беше подобна. Тишината, тъмнината и прелялото от емоции сърце я повличаха към пропастта. Беше на ръба...
Може би бе романтична душа или просто и тя като всяко пораснало малко момиченце искаше да намери своя принц. Толкова болка за нищо - помисли си тя. Опита и да прикрие сълзите с усмивка не бе успешен. Очите и преляха и малките капчици се разляха върху зачервените и бузи. Все така сгушена в стената Нана запали цигара за да се успокои. Не харесваше това си състояние. Не искаше да бъде безсилна и най-много от всичко мразеше да не може да контролира собствените си чувства. Но въпреки всичко, сърцето си иска своето...
Понякога живота изисква да почнеш отначало, на чисто и това идва с много жертви. Живота който познаваме да бъде разрушен да се отървем от ненужното и да изградим всичко само с хубавите спомени. От лошите да вземем поука и да продължим напред с нови цели и мечти. Колкото повече човек се връща в миналото, толкова по-болезнено става то и никога няма да ни напусне. Нана беше наясно с това и тази вечер тя избра съдбата си. Да даде едно ново начало на себе си, да си даде шанс да бъде отново щастлива и въпреки страха, който носеше в себе си беше решителна и твърдо вярваше че любовта ще я прероди. Много добре знаеше, че такава раздяла ще остави белег и ще повлияе на бъдещите и взаимоотношения. Не се забравя лесно онзи построил дом в сърцето ти. Но всеки си отива рано или късно. Поредната искра проблесна в тъмното и дима се разнесе на облак в стаята, рисувайки фигури по стените.  Нана беше отново спокойна знаеше точно какво иска и бе твърдо решена да позволи да бъде обичана и да обича отново. Без да мисли за последствията...  

 

Continue reading →

Няма да обличам бяла ризка с дълги ръкави скоро време ....

От както се помня ми се иска някой да ми направи психологично изследване.  Да определи какъв човек съм и как възприемам живота като цяло. Аз знам какво представлявам или по-скоро си мисля, че знам. Но когато някой с нужното образование и опит ти каже какъв човек си всъщност, вече е друго. Много се радвам, че имах възможността да видя психо теста си. В моята професия е важно дали си емоционално стабилен и дали имаш нужните качества за да бъдеш добър здравен работник. Когато работиш с хора и най-вече с болни, трябва да имаш различно отношение към тях. Трябва да си съпричастен към болката им и винаги да повдигаш духа им. Те имат нужда да видят в твое лице, човек на който могат да споделят всичко и по всяко време да бъдат обгрижвани, не само заради физическото им състояние, но и поради факта, че преживяват една стресова ситуация, отделени от своя дом и своите навици. В зависимост от своето заболяване, те се нуждаят  от промяна в начина си на живот и да придобият нови умения и навици за справяне с болестта. Стига съм ви занимавала с глупости, оставям ви да видите като какъв човек ме определя един психолог.




Това е твърде млада жена, с приятни обноски. По време на изследването се държи много открито, спокойно и с позитивни емоции. Спазва стриктно границите и правилата на типа комуникация. Тя е общителен човек, работи бързо с тестовете, не задава излишни и уточняващи въпроси.
Кратка интерпретация : 


Тя е възприемчива и впечатлителна. Има богато въображение и чувственост. Склонна е да следи внимателно събеседника и да резонира на неговите особености. Стреми се да решава проблемите. Във връзка с нейния възрастов период, тя е склонна да повишава престижа си, да подобри своето положение, да се сдобие с повече самоуважение.
За нея е доста важно да живее и работи в спокойна обстановка и мирни взаимоотношения.
В конкретния случай тази особеност от нейния характер е свързана с младата и възраст и отразява нейната потребност от независимо развитие- би се възмущавала от ограниченията, които й се налагат, ако счита, че са безсмислени или ненужни (без да бъде негативна към границите и правилата на обществото). Би искала да живее пълноценен и пълнокръвен живот, да се сблъсква с разнообразни ситуации.


Личностен модел : 
Като личност може да се отнесе изразено към сангвистичния тип темперамент. Силно екстраветирана (в границите на статическата норма), което означава, че е твърде реалистично насттроена, склонна е към много промени, твърде общителна, прагматична и рационална е. Невротизмът е с нисък резултат по скалата, което показва спокойствие, хладнокръвие, като това означава, че прави всичко възможно да контролира силно емоциите си. Склонна стриктно да спазва правилата, би искала да бъде визприемана в много позитивна светлина, по-конформен ти е (мнението на другите е важно за нея и би постъпвала като тях). Скала "Психотизъм" е ниска, което означава, че не е конфликтна, а обратното - разумна, принципна, спазваща социалните норми.


Темперамент : Сангвиник.
 Екстравертиран.
Закачлив
Сговорчив
Общителен
Безгрижен
Оптимист
Доволен
 

Заключение :
Касае за личност с нормално развит интелект.
Мотивация и развитие :
Изследваната е екстравертирана, много общителна е, контролира афективната сфера, емоционално е уравновесена, с позитивна нагласа. Тя е впечатлителна и възприемчива, твърде активна е и се опитва да държи под контрол ситуациите. За нейния възрастов период и житейски път е характерно, че държи на  свободата и самостоятелността си, амбициозна е. Важна нейна задача, също свързана с младата й възраст е да повиши престижа си и да се реализира.

Continue reading →

Мрачно и дъждовно е вътре в мен.....

Днес съм доста мрачна. Като се замисля няма причина, напротив трябва да съм доволна от себе си. Може би се събудих с това настроение, може би дори напрежението от предстоящите задачи ми оказва влияние. Или може би малкото наивно момиченце е отишло на почивка.......


Да ви кажа толкова ми е писнало от фалшиви приятели, от лицемерни усмивки, от лични изгоди скрити зад добри намерения. Писна ми от това взаимно използване, от тези празни приказки и неудържани обещания. Писна ми от тази сивота в този голям и мрачен град. Не понасям да ме наричат "наивна, добричка, жизнерадостна и угаждаща на всички или почти всички". Писна ми да ме сравнят с майки, баби, пичове и непознати хора. Изморих се от играта на котка и мишка. Дори от себе си ми писна, от лошите ми навици, от добрите ми качества, писна ми от усмивките, които подарявам на неподходящи хора, от сърцето ми, което раздавам като топъл хляб. Писна ми после съвсем сама да събирам разпилените парчета от него. Не издържам повече да гледам света по този начин, в моите очи той е с пъти по-различен и цветен. Искам да съм единствената а не поредната погубена душа..... Искам да усещам топлината на лъчите, искам спираща дъха прегръдка и да виждам неподправени усмивки.....  А може би искам прекалено много ?!

Continue reading →

Anime box

Anime box  Е едно ново и свежо сайтче, с идея да бъдат събрани всички анимета на едно място. Или поне повечето от тях. Сайта е разработен и пуснат от един мой приятел "Pisyo". Ако сте фен на анимето задължително ви препоръчвам да посетите сайтчето и да се порадвате на видеотата в него. Аз лично пожелавам успех както на сайта, така и на хората, които се грижат за него. :) Приятно гледане на всички :)


Anime box - Аниме видео, фен арт :)

Continue reading →

Фотоалбум на котенца.

Днес се разрових в архивите ми от снимки, или поне в тези, които са ми останали. Установих, че имам цяла папка със снимки на моите котки. Ясно е, че си ги обичам след като са под моя покрив. Но не съм и предполагала, че обичам толкова много да ги снимам. Днес ще споделя част от снимките с вас. Надявам се да сте любители на котки :) Поправка имам най-много снимки на моят котарак, защото всеки вкъщи си има негово котенце.

Малчо (Дебеланко, Цуци и други прякори)

Мъри (Тути) и Маги :)

Continue reading →

Ново попълнение към семейството.

Да се похваля с нова клавиатура съм. Вече и аз съм горд собственик на геймърска клавиатура и това е първата ми такава. Много съм доволна изключително мека, удобна е за писане. Още не съм изпробвала всичките и възможности, но и за това време. На 1-ви февруари чакам с нетърпение да пуснат новия сървър на Molten.wow Знам че сървъра ще върви чудесно и повечето от бъговете ще са отстранени още преди стартирането му. Тогава вече ще използвам клавиатурата ми на пълни обороти и ще се забавлявам още повече докато играя катаклизма. :) Ако се чудите какво се случи със старата ще ви кажа само, че не е летяла към някоя стена или нещо подобно. Просто аз съм леко непохватна и освен да се забивам в телефонни кабинки или в стъклените сприки в Центъра, умея и да разливам кола по клавиатури. Въпреки усилената ми реанимация тя не се върна към живота и седмица и малко изпозлвах виртуалната клавиатура от Windows-a ми. Понякога беше истинско мътчение много хора си мислеха, че им се сърдя и не искам да им пиша, но колкото и скилове на машинопис да имаш все пак е трудно. Да не забравя факта, че всички постове в този блог съм ги писала на виртуалната клавиатура и сега самата аз се чудя колко луда съм  да го направя. Радвам се че този кошмар приключи и вече имам ново бебче в семейството си. Но не всички са толкова доволни колкото аз. Моя приятел, който всъщност ми подари (купи) клавиатурата защото си имахме повод не остана особено доволен от избора ми. Но все пак на мен ми харесва достатъчно и не мисля, че заслужавам скъпа клавиатура или най-добрата на първо време. Аз съм от хората, които се радват на малко и за мен тази сладка придобивка е предостатъчна за да бъда щастлива и да искам да я покажа на целия свят......
Бях си харесала по-новия модел, но се оказа, че го няма и на мен не ми се чакаше да пристигне с поръчка. Въпреки всичко съм доволна. Най-важното нещо, което притежава е водоустойчивост и сега знам, че няма да и стане нищо ако я полея с поредната чаша кафе или кола. Искам да благодаря на моето съкровище, което винаги се грижи за мен и иска най-доброто. Искам да му кажа колко много го обичам, и колко се радвам, че е до мен и ми помага, когато имам нужда от помощ. Макар и да съм доста горделива и да не обичам да си признавам, че се нуждая от такава. Обичам те ! Ти си най-страхотното нещо, случвало се напоследък в живота ми и се надявам да бъдеш още дълго част от него. И сега искам да ви представя новия член на моето малко семейство. :)

А4Tech. X7 G800V Не знам дали точно това трябва да напиша .....

Ето и малко снимки и нейните функции. :) Линк с подробна инофрмация.

Continue reading →

Сламената къща.

Спомняте ли си приказката за трите прасенца. Надявам се да си спомняте поне основното. Първото прасенце построило своята къщичка от слама. И когато големия лош вълк дошъл да го изяде, то се скрило вътре. Но вълкът бил умен и се сетил, че ако поеме повече въздух ще успее да издуха къщичката. И така  станало. Уплашеното прасенце успяло да избяга при второто прасенце.......


Чудите се защо ви разказвам тази приказка, след като повечето от нас вече не сме деца.
Ами защото това за което ще пиша в този пост има връзка със сламената къщичка на първото прасенце. Понякога когато сме влюбени и когато изпитваме  силни чувства към някой, може да построим "сламена къщичка" около този човек. Опитвам се да кажа, че без да искаме ограждаме целия си живот около този човек. Той става центъра на нашата малка вселена. Вече не мислим толкова за себе си, колкото за него. Всичко започва да се върти около неговата особа. Не е важно в случая дали ние имаме свободно време, а кога той е свободен да се видим. Започваме да се нагаждаме към неговия график, неговите желания, неговите приятели. Започваме да се интересуваме от неща, които интересуват него. Харесваме това, което той харесва. Не казвам, че сме нагаждачи или нещо такова, а просто, че се променяме без да го осъзнаваме. Под съзнателно искаме да намерим още  причини за да останем заедно. Да сме по-интересни и да имаме повече общи теми. Малко по-малко живота ни започва да се върти около този човек. Без той да ни е направил забележка или да ни е забранил спираме да се виждаме с приятели, които той не харесва. Започваме по-рядко да излизаме сами насам-натам не защото той ни ограничава или се сърди, а по-скоро искаме да излизаме на тези места с него. Започваме да фантазираме до къде ще стигне връзката ни. Колко деца ще имаме, как ще ги кръстим. Вече не мислим само за себе си, не мечтаем само за нашето бъдеще, като отделна единица, а мечтаем и правим планове за двама, за двойка. Не мисля, че има човек на този свят, който с ръка на сърцето да каже, че никога за никого не е мислил по този начин. Има хора, които бързо се осъзнават и коригират случващото се, но аз лично мисля, че повечето от нас го осъзнават твърде късно. А много повече боли, когато се разделите и твоя живот е изцяло свързан с вече несъществуващата връзка. Тогава целият ти живот попада в тоалетната чиния и не знаеш от къде да започнеш. Болката е несравнима, идеите, плановете, вече не са със същата стойност дори и да са осъществими. Тогава раздялата се преодолява много по-тежко и трудно. Следващата връзка е много по-резервирана и дръпната, доверието е  трудно постижимо и така със собствената си грешка сме допуснали да страдаме повече и нараняваме човека, който може би въобще не го заслужава. Защото веднъж бутната "сламената къща" нанася  щети на самите нас, а ако бяхме едни умели архитекти щяхме да знаем, че може да бъде разрушена дори от вятъра. Моя съвет към вас е, при първата проява на някой от симптомите да вземете мерки. Не омаловажавайте случващото се, защото не се знае какво може да се случи и колко болка може да ви се наложи да преживеете. Не мисля, че има нужда да изброявам симптомите, но ще ви кажа само, че ако ви се случва често да отказвате срещи с приятели или прекарвате повече време вкъщи от обикновено, значи сте обградили живота си около някого. Вземете мерки. Намерете си хоби, излизайте повече, спортувайте и правете това, което ви харесва.

Continue reading →

Убий любовта.

Сигурна съм, че много от вас ще се зачудят, защо пиша този пост и ще си кажат, че истинската любов едва ли може да бъде убита просто така.
Е аз мога да ви убедя в обратното или поне да ви накарам да се замислите за някои от често срещаните грешки, който могат да доведат до края на вашата неповторима любов. Искам да вметна само, че пиша това от моята гледна точка и от информацията, която съм събрала от мои познати и приятели. Всички знаем колко хубаво е да си влюбен и как целият свят става по-красив. Но всъщност замисляли ли сте какво става след като влезнем в етапа в който вече обичаме силно, вече я няма онази страст ? Тогава ни наляга еднообразието, живота ни влиза в релси отново. Поглъщат ни грижите, имаме по-малко време за забавните и безцелни разходки с любимия. Вече не обикаляме от крайния квартал до центъра и обратно без да забележим. Вече не се разхождаме толкова дълго защото на вън е студено и може би се разхождат бели мечки. Вече не стоим до сутринта и не си говорим толкова. Ето това е еднообразието. Това нещо, което е нормален преход във всяка една връзка. То настъпва мълчаливо и много често не го забелязваме. А когато се усетим, че е там си обещаваме че утре ще го променим. Обещаваме си, че отново ще се изненадваме, че ще правим много и различни неща, който по една или друга причина не сме правили. Само да ви кажа, че много рядко всъщност променяме нещо. А всеки следващ ден еднообразието взима връх над нас и задълбочава проблема. Сивотата на деня ни в, която имаме куп неща да свършим и все по-малък срок за изпълнението им ни пречи да върнем любовта. Сигурна съм, че всеки е бил уморен и е искал просто да си остане вкъщи и да се гушне в любимия. Но от няколко тежки дни преминаваме към по-лесния вариант. Много по-удобно е да си останеш вкъщи по пижама и разрошена коса, отколкото да трябва да положиш усилия да се  приведеш в приличен вид и да отидеш на кино или някъде другаде. И така ставаме по-мързеливи, по-малко изискващи както от себе си така и от половинката си. И тогава почват споровете и другите им производни. Защото сме допуснали еднообразието и сивотата в самите нас. В нашия храм на любовта.
Втората често срещана грешка е ;
Отпускането на единия партньор, по-често се случва при момичетата. В началото на всяка връзка и преди среща могат да прекарат и цял ден пред огледалото,за да бъдат атрактивни. Постепенно с времето и обстоятелствата, почват да се грижат по малко за себе си. Вече не прекарват толкова време в избор на подходящият тоалет, прическа, лак и други. Вече си позволяват да се размотават цял ден по пижама и гнездо на главата. Спестяват енергия, усилия и време. Все по-рядко обличат секси бельо, или го пазят за "специалните" случай. Много често дори качват килограми, и дори се случва да пропускат тренировки с оправдания от рода  на "искам да прекарам повече време с теб" .... Постепенно самите те изпадат в депресия от случващото се и преди да го осъзнаят задълбочават проблема. Може би защото човек е устроен така, че да не вижда дотолкова собствените си грешки колкото тези на околните. А и трудно се приема и осмисля критика. Ето тук стъпваме на тънък лед и трябва да бъдем внимателни какво ще кажем или направим. Дори и най-добрите приятелки едва ли биха казали очи в очи нещо от рода "Ми малко си качила, ама не се притеснявай намерих нова диета." А и малко приятелки са толкова тактични и за това повечето си премълчават. Естествено и тук присъства нотката на конкуренцията, но това е друга тема. Да не забравим и половинката, която в повечето случаи не знае какво и как да го каже без да предизвика лудия скандал и реплики като"ми като не ме харесваш такава....", "От утре и двамата сме на диета и спирам да готвя". Аз лично да си призная нямам проблеми с излишни килограми, а напротив опитвам се да кача, но нито едно от двете е лесно. Ако имаме късмет и малко помощ от приятели или любимия човек, да не забравяме и само осъзнаването излизаме от тази дупка и почваме отново да се грижим за себе си. Понякога се случва да провокираме различна реакция в околните, без да разберем защо. Честа практика е да отключим реплики "Някой е влюбен отново", "Сподели кой ти завъртя главата, пък сега"... Дори нашата половинка може да си помисли,че сме си намерили нов обект за обич, преди са усети, че всъщност го правим за себе си и него. Но е по-трудно да се сети това, че ние просто се грижим за себе си и връзката ни. Едва ли ще му бъде приятно някой да му каже,че излиза с "кошница". По-лесният вариант е да си помисли, че му кръшкаме, а може би и по-логичния след като неопределен период сме изглеждали като героиня от някой ужас. Не вярвам, да е не се е случвало на някоя мацка да си е лягала с размазан грим, или просто да си е лягала с него и на сутринта да е изглеждала перфектно. Ето такива помисли, също биха породили проблеми във връзката ни. Все пак не е толкова трудно да повярваме, че просто сме решили да бъдем себе си, а не някоя раздърпана повлекана, колкото и да ни е удобно в собствената ни пижама.
Третата и една от най-пагубните грешки :
Липсата на самоуважение и самооценка.
Голяма част от момичетата притежават този проблем, дори и да не си го признават или прикриват. Особено напоследък, когато сме залети от медиите с толкова сексапилни жени с удивителни форми. Не всички сме дарени с естествена красота, но в днешния ни живот можем да си позволим толкова много козметика и други методи, които да ни помогнат в борбата за красота. Но със сигурност  съм на мнение, че има момичета, които прекаляват с ползването на козметика и средствата за разкрасяване и "опп" имаме си клоун. Както и да е, нека се върнем на важната тема. Има момичета като мен, които не се поддават на влиянието заляло малката ни държава и нямаме намерение да изглеждаме като порно звезди през деня. Дали заради принципи, работа, учение или друга причина. Но не се обличаме предизвикателно, не дъвчем дъвка с широко отворена уста, и определено не се снимаме както мама ни е родила. Понякога се получава така наречената "деформация на самооценката". Какво означава това ? Ами най-простото му обяснение е: този тип момичета знаят какво представляват, знаят за какво се борят и какво искат. Проблема не е в това, а по-скоро че те се определят просто като сладки. Те не мислят за себе си, че са красиви, че са забележими и постоянно изпитват страх, че колкото и забавни, умни, сладки и откачени те са, може да бъдат изместени от някое модерно младо момиче с къса пола и дълбоко деколте. Да си призная и аз имам подобна деформация. И работя по себе си и моите страхове, защото знам, че само аз мога да се справя с тях и не бих искала това да навреди на връзката ми. Няма да ви лъжа  не винаги се получава и понякога ревнувам от глупости. Относно този тип момичета и тяхната грешна самооценка ще добавя само, че тяхната несигурност и страх, че ще бъдат зарязани заради някоя красавица може да се превърне в мания и да излезе извън контрол. Тогава се започват скандалите кой кого заглеждал, опити в премахване на каквато и да е конкуренция, дори в опити да скарат своя любим с всички негови "приятелки". Притесненията, когато той закъснее за среща, бързо приключените телефонни разговори. Изключването на скайпа му, когато сте в тях и още много други ситуации. Не мисля, че трябва да бъдем като детективите и постоянно да го следим какво прави, с кого, кога ще се прибере и по какъв маршрут. Едва ли ще ни бъде приятно ако и на нас ни подложат на разпити. Всеки има нужда от своето си пространство и поле за изява.
И едва ли има човек, който да желае да го зарежат и съм сигурна, че и момчетата имат своите страхове и деформации. Но може би те имат по-големият самоконтрол и добра самооценка.
Четвъртата грешка :
Да напомня само, че това не е доказана схема или нещо подобно, а само няколко нахвърлени мисли и разсъждения.
Нуждата от ласки в леглото. Или какво се случва в реалност.
На всички ни е известно,че мъжете мислят за секс през по-голямата част от времето си и хайде да не обиждам всички момчета ще кажа "повечето".
И ние самите имаме своите нужди и желания и за това няма да подценявам и собствените си желания. Но практиката показва, че с напредване на връзката ни и когато мозъка ни започва да отделя по-малко хормони започваме по-рядко да имаме желание да го правим. Когато имаме проблеми, когато сме депресирани или просто наистина ни боли глава. Много често се чувстваме и само обект на сексуални желания и това ни отблъсква. Все пак и ние сме интересни личности и ние имаме възгледи. Може дори и ние да се интересуваме от политика и спорт. А може би просто имаме нужда просто да се гушнем до силното ви мъжко тяло. Ето тук е нужно отново да се вземем в ръце и да започнем да бъдем по-активни и по-креативни. Никой не казва, че трябва да правим нещо, което не ни харесва или смятаме за неприлично. Става въпрос за това, че не само леглото или колата могат да бъдат мястото на което ще разменяме ласки. Аз лично имам своя фантазия :) която няма да споделя с вас, защото е прекалено лична. Нека се развихрим, нека покажем и на себе си, че можем да бъдем секси и тигрици в леглото. Нека изненадаме и себе си и половинката си. Само вие решавате как, само вие определяте дали ще го обсъдите първо с него или направо ще действате, но секса е важен както за емоционалното ни състояние, така и за физическото ни. И все пак замислете се и за човека до вас. И той има нужда и това, че може би вие имате по-рядко желанието не означава, че той трябва да страда заради това. Голяма част от мъжете изневеряват защото не получават нужното им в леглото. И те са човешки същества и те имат чувства. Едва ли им е особено приятно когато отделяме повече време и внимание за детето и другите ни задължения. Със сигурност предпочитат с още няколко часа къщата да прилича на сметище, отколкото да сте полирали всичко и да блести пред това да прекара известно време с вас в леглото. И да си припомните колко е хубаво да бъдете едно цяло. :) И запомнете едно - секса не е основното в една връзка, но има водеща роля във взаимоотношенията ви. Той не е средство за получаване на заслуги или пък материални придобивки, той е хармония между мъжа и жената, когато и двамата го искат. Никога не се насилвайте да си легнете с някой, само защото той го е искал. За него трябват двама.
Петата грешка :
Ревността и обсебването  :
По-горе в поста си , обявих една от причините за ревността и нейната поява. Но има и още други фактори, които могат да я предизвикат. Среща с бившо гадже, приятел, който иска да бъдете и по-специални приятели или прекалено интимното поведение между приятели. Аз имам опит предимно с последното. Ами какво да направя, че обичам приятелите си и обичам да получавам внимание от тях. Аз съм човек, който обича да бъде гушкан. Много често когато съм била тъжна или ядосана ми е нужно просто някой да ме гушне. Е да може би аз съм виновна, че не се разбирам с момичета особено и нямам много близки приятелки, а предимно близки приятели. Както и да е, със сигурност когато съм била сама и съм получава внимание от приятелите ми, не съм се замисляла колко странно ще изглежда, когато си имам партньор, и всички идват да ме гушкат и да ми се радват. За което се извинявам на моя приятел. :) И отново се отклоних със собствените си случки. Та имах предвид, че ревността е нормално нещо, но като всичко в живота и тя трябва да има граници. Липсата и от своя страна също може да доведе до проблеми в любовния живот, но прекалената и изява е поразителна и може да убие всички чувства в половинката ви. Всеки от нас има нуждата понякога да диша и да има собствен въздух. Защо трябва да правим от мухата слон, или само да си мислим къде ли ни изневеряват сега, ако нямаме доказателства за това. Да нормално е да се чувстваме несигурни, все пак има ли нещо сигурно в този живот ? Приветствам всички, които четат поста ми и имат проблеми с доверието или са били предадени някога, да си дадат сметка, че така вредят на себе си, на човека до тях и връзката като цяло. Ако искате да бъдете с този човек оставете го да диша. Не вярвам някой да има желанието да бъде птица в клетка и да го дебнат постоянно. Ето стигнахме и до обсебването. Покрай ревността се заражда и другия феномен, това толкова много да искаш да бъдеш с някои, че се опитваш да превземеш живота му. Иска ти се по всяко време да си с него, навсякъде да ходиш с него. Ако можеше да го закараш и до козметичния салон ще ше ли да го направиш ? И аз искам да знам какво е правило моето съкровище през деня с кого е бил, не за да контролирам живота му и да знам кога ходи и до тоалетна, случайно да не съм пропуснала нещо важно, а просто защото се интересувам от него. Даже той много често ми се сърди, че отказвам да излезна с него и неговите приятели. Но аз не искам да бъда лепка и да не могат да се видят сами. Аз също имам нужда от време за себе си и моите приятели. И от неща които да правя сама. В това няма нищо лошо. Аз лично съм на мнение, че всеки трябва да запази и част от собствения си живот. Не е нужно да знаеш във всеки един момент какво прави той/тя. И да си звъним през 15 мин. Не е нужно да имаме еднакви дрехи или да се обличаме в един цвят за да знаят, че сме двойка. Не е нужно да сме като залепени един за друг за да бъдем заедно. Човек е много по-интересен и има по-голям шанс да задържи човека до себе си, когато му дава свобода и поле за изява. Когато цял ден сте били заедно и сте правили всичко заедно вечерта когато се приберете ще има ли какво да си кажете ? Ми аз не мисля, че ще има. А напротив когато всеки си е бръмчал по неговите задачи и е имал време за себе си тогава определено ще има за какво да си говорите. Така, че моя призив към вас за по-щастлива връзка е : Нека има достатъчно пространство и за двама ви, и свободно време да правите това, което ви харесва.
Шестата грешка :
Постоянното оплакване и мрънкане.
Няма човек, който да не се оплаква и да не мрънка,но на нас момичетата ни е дошло нарицателното "мрънкало".
И дори не се замисляме, че ние сме виновни за това. На никое момче не му е приятно да слуша с часове, колко отвратително е минал деня ни или колко ни болят крачетата защото цял ден носим високи токове. Така убиваме романтиката и щастието от това, че сме заедно. Имаме си приятелките за това. На тях можем да се оплакваме колкото си искаме. Те ще не ни търпят защото най-вероятно и те искат да по-мрънкат. Трябва се научим, че когато сме с него трябва просто да се оставим на това и да забравим за проблемите и глупостите, които ни заливат постоянно. Всеки човек си има своите грижи и проблеми, но те едва ли изгарят от желание да говорят за това с часове. Разберете ме момичета, те не са устроени като нас и не ни разбират защо сме толкова ядосани от такава дреболия. За това запазете мрънкането за женската си вечер и си облечете усмивката с която го пленихте. Все пак надявам се, че когато го виждате се чувствата по-добре и определено ако се замислите не бихте искали да пропилявате времето ви заедно с глупости.

Седмата грешка :Хайде да направим това ...
Защо трябва да караме някого да прави нещо, когато той самият не го иска.
Със сигурност ви се е случвало да искате да отидете на кънки на лед, или да обиколите магазините. А може би дори да го накарате да гледа филм, който вие искате да гледате. Представете си колко неловко ще бъде да го принудите да гледа анимационен филм с вас в киното. При положение, че той въобще не гледа такива филми и е на мнение, че това е направено да се гледа от деца под 12 години. Съобразявайте се със желанията на околните за да го правят и те. То е ясно,че ще му се наложи да изтърпи "мъчението ви", но защо въобще трябва да го прилагате. Както казах и по-горе в публикацията си имате си своите приятели за това да ви правят компания и да правите нещо заедно. Най-важното е да се запитате дали това би му харесало и ако отговора е не ви предлагам да не го карате тогава. Всеки има свои възгледи и трябва да се съобразявате с това. Може би по-добрият подход е да го поканите, и ако той дойде сам да прецени дали му харесва или не и най-важното да уважите решението му.

Ами толкова за днес :) Надявам се да съм била полезна на някого и се надявам всеки от нас да успее да запази любовта  и щастието във връзката си. И нещо положително за завършек на малката ни статия :
Бъдете себе си защото точно така сте привлекли този човек в живота си. По един свой си начин вие сте неотразими и единствени, не трябва да се сравнявате с никой защото живеем за да бъдем единствени и различни. Да бъдем истински по своя си начин и да заразяваме околните със своя чар и неповторимост. Всеки би оценил повече индивидуалността ви, отколкото да приличате на някого. Обичайте се и бъдете щастливи. Чао от мен, до нови срещи :)

Continue reading →

Ново начало или по-скоро да задраскаме ненужното.

Преди известно време изчезнах от интернет пространството. Това беше един сложен процес и многослоен да вметна. Имаше няколко причини за случилото се. Основните са, че имам повече задачи, повече социален живот и връзка, за която полагам големи усилия. Да кажем също така, че известно време нямах вдъхновение и до някъде се съобразявах какво ще публикувам за да не нараня някой в процеса. Но това е една дълга и тежка история. Да ви споделя, имах проблеми и с компютъра ми. Известно време бях с друг, после си взех нов, то и той реши, че не харесва 2 харда и така, много голям част от живота ми отиде на боклука. Да си призная не съжалявам. Напоследък с когото и да си говоря споменавам тази реплика, но явно засягат болезнени теми. В общи линии живота ми пое в друга посока и определено ме изненада. Приключих с приятелства, макар и по-скоро мен да ме зарязаха, преживях и други връзки и така. И половината ми живот си замина както снимков материал, така и всичките ми публикации в предишния ми блог, които мислех да поместя тук. И реших просто да започна на чисто нов бял лист да пиша чисто нови публикации и да забравя за всичко случило се до сега. Както споменах доста дълго време ми липсваше и вдъхновение, как само звучи. Брей какви велики творби пиша.....
Благодарение на един от най-близките ми приятели и скорошните ни разговори с него, моята муза се завърна за което искам да му благодаря. Той си знае кой е :)
Искам да благодаря и на моето съкровище, което ме подбутваше тактично да започна да пиша. Може би защото мрънках, че напоследък не се занимавам с нищо, което преди правех. Едно голямо благодаря и на теб, че ме подкрепяш и си до мен и ме караш да бъда себе си отново. Надявам се да преживея много хубави емоции, и да намеря нови приятели. Да ви кажа, не се оплаквам има достатъчно стойностни хора в живота ми, които са до мен и знам, че точно на тях мога да разчитам. Предполагам всичко е било за добро и е трябвало да се случи за да отделя нужното от ненужното. Ами такъв е живота просто, той сам ти показва кой от какво е направен и дали ще издържи на времето и спънките по пътя. Надявам се да не сте ме забравили и отново да следите блога ми с интерес и да ви хареса повече от преди :) 
Чао-чао от мен :)

Continue reading →