Friday, June 27, 2014

Новият член на семейството

От доста дълго време не съм писала или споделяла нещо ново. Причините са няколко, а може би по-правилно е да кажа, че оправданията са на лице. В последно време съм погълната от живота ми, от семейството ми и всичките ми усилия са концентрирани там. Липсата на вдъхновение също оказва влияние. Може би съм станала по-скучна, по-уравновесена или на кратко семейна. Не ме разбирайте погрешно в това няма нищо лошо, напротив. Чувството е страхотно. Имам причина, която да ме кара да вървя напред. Хубаво е когато имаш причина да правиш разни неща и то не заради себе си единствено. Но не за това исках да пиша. Този пост има друга цел и тя е да представя най-новият член на нашето семейство. Тези, които ме познават знаят, че съм отгледана в компанията на животно. От както се помня имам вкъщи животинче. Но когато се преместихме на новото място бяхме сами. А аз имам нужда от енергията и спокойствието, което внасят в дома животните. Отчаяно се нуждаех от домашен любимец. Дори на моменти се чувствах празна. Нищо не ми липсва в личния живот. Имам страхотен годеник до себе си, който ме кара да се чувствам невероятно и търпи с лекота лошите ми настроения. Но въпроса беше там, че душата ми копнееше за още любов. Такава, каквато само едно животно може да ти предложи. Не веднъж бяхме говорили да си вземем домашен любимец и всеки път въпреки огромното ми желание малко по малко се разколебавах. Исках да знам, че ще се справя като стопанин и да възпитам едно добро, послушно и щастливо куче. За разлика от котките, кучетата се нуждаят от страшно много грижи, търпение и любов. Много е близко до това да отгледаш дете. Много хора не са съгласни с мен и са на мнение, че кучето е подкупно  и би направило всичко заради храна, докато децата не били такива. Всъщност не е точно така. Просто те следват инстинктите  си за разлика от хората. Да възпиташ едно куче или дете е нужно много, ама наистина много търпение, усилия и знания. Хората казват че първите седем години са най-важни в живота на едно дете. При кучетата е същото. До третата година трябва да си напълно отдаден на това животно. Трябва всеки път да бъдеш категоричен в решенията си. Не може веднъж да му се скараш, че се е качило на дивана а на другия път не. Това ги обърква. Трябва да го научиш да се качва при теб само, когато ти го поканиш. И въобще не е толкова лесно, колкото си мислят повечето хора. Тук ще спомена отново, че имам прекрасен човек до себе си, който ме подкрепя страшно много, помага ми да бъда "водач на глутницата". Прилага същите мерки на възпитание като мен и стриктно спазва ограниченията, които налагаме. Когато аз не мога да се справя с кучето, той винаги застава до мен и го укротява. Това е много важно. Да бъдем единни във възпитанието. И това ни сплотява страшно много. Сега вече знам, че сме истинско семейство. Сигурна съм, че заедно ще се справим да бъдем родители и ще възпитаме добре детето си. Искам да му благодаря, че винаги е на моя страна и се вслушва в думите ми.
Преди да си вземем кучето, си купихме книгата на така добре познатият Сизар  Милан "Кратък наръчник за щастливо куче". Освен нея изгледах и всичките епизоди от предаването "Говорещият с кучета" и в момента се опитвам да възпитавам тримесечен мини пинчер  без наказания, шляпвания и вменяване на страх от различни предмети. Има моменти в които съм отчаяна и не съм сигурна, че се справям, но има и много такива в които знам, че ще постигна желаното. Неговата формула "упражнения, дисциплина, любов" е нещото към което се стремя всеки ден. Вече се изхожда сам в банята, без надзор от наша страна и без награда, че го е направил. На 1-ви юли е последната ни ваксинация и две седмици по-късно вече ще излизаме на вън всеки ден за да може да изразходва енергията си и да бъде по-спокоен. Той е нашето бебе и сме готови да направим всичко за да постигнем желаната хармония вкъщи. Да бъдем заедно щастливи и да отговорим на всички негови и наши нужди.
 

Нека ви покажа малкият звяр :
 Додо :