Да се похваля с нова клавиатура съм. Вече и аз съм горд собственик на геймърска клавиатура и това е първата ми такава. Много съм доволна изключително мека, удобна е за писане. Още не съм изпробвала всичките и възможности, но и за това време. На 1-ви февруари чакам с нетърпение да пуснат новия сървър на Molten.wow Знам че сървъра ще върви чудесно и повечето от бъговете ще са отстранени още преди стартирането му. Тогава вече ще използвам клавиатурата ми на пълни обороти и ще се забавлявам още повече докато играя катаклизма. :) Ако се чудите какво се случи със старата ще ви кажа само, че не е летяла към някоя стена или нещо подобно. Просто аз съм леко непохватна и освен да се забивам в телефонни кабинки или в стъклените сприки в Центъра, умея и да разливам кола по клавиатури. Въпреки усилената ми реанимация тя не се върна към живота и седмица и малко изпозлвах виртуалната клавиатура от Windows-a ми. Понякога беше истинско мътчение много хора си мислеха, че им се сърдя и не искам да им пиша, но колкото и скилове на машинопис да имаш все пак е трудно. Да не забравя факта, че всички постове в този блог съм ги писала на виртуалната клавиатура и сега самата аз се чудя колко луда съм да го направя. Радвам се че този кошмар приключи и вече имам ново бебче в семейството си. Но не всички са толкова доволни колкото аз. Моя приятел, който всъщност ми подари (купи) клавиатурата защото си имахме повод не остана особено доволен от избора ми. Но все пак на мен ми харесва достатъчно и не мисля, че заслужавам скъпа клавиатура или най-добрата на първо време. Аз съм от хората, които се радват на малко и за мен тази сладка придобивка е предостатъчна за да бъда щастлива и да искам да я покажа на целия свят......
Бях си харесала по-новия модел, но се оказа, че го няма и на мен не ми се чакаше да пристигне с поръчка. Въпреки всичко съм доволна. Най-важното нещо, което притежава е водоустойчивост и сега знам, че няма да и стане нищо ако я полея с поредната чаша кафе или кола. Искам да благодаря на моето съкровище, което винаги се грижи за мен и иска най-доброто. Искам да му кажа колко много го обичам, и колко се радвам, че е до мен и ми помага, когато имам нужда от помощ. Макар и да съм доста горделива и да не обичам да си признавам, че се нуждая от такава. Обичам те ! Ти си най-страхотното нещо, случвало се напоследък в живота ми и се надявам да бъдеш още дълго част от него. И сега искам да ви представя новия член на моето малко семейство. :)
А4Tech. X7 G800V Не знам дали точно това трябва да напиша .....
Ето и малко снимки и нейните функции. :) Линк с подробна инофрмация.
Чудите се защо ви разказвам тази приказка, след като повечето от нас вече не сме деца.
Ами защото това за което ще пиша в този пост има връзка със сламената къщичка на първото прасенце. Понякога когато сме влюбени и когато изпитваме силни чувства към някой, може да построим "сламена къщичка" около този човек. Опитвам се да кажа, че без да искаме ограждаме целия си живот около този човек. Той става центъра на нашата малка вселена. Вече не мислим толкова за себе си, колкото за него. Всичко започва да се върти около неговата особа. Не е важно в случая дали ние имаме свободно време, а кога той е свободен да се видим. Започваме да се нагаждаме към неговия график, неговите желания, неговите приятели. Започваме да се интересуваме от неща, които интересуват него. Харесваме това, което той харесва. Не казвам, че сме нагаждачи или нещо такова, а просто, че се променяме без да го осъзнаваме. Под съзнателно искаме да намерим още причини за да останем заедно. Да сме по-интересни и да имаме повече общи теми. Малко по-малко живота ни започва да се върти около този човек. Без той да ни е направил забележка или да ни е забранил спираме да се виждаме с приятели, които той не харесва. Започваме по-рядко да излизаме сами насам-натам не защото той ни ограничава или се сърди, а по-скоро искаме да излизаме на тези места с него. Започваме да фантазираме до къде ще стигне връзката ни. Колко деца ще имаме, как ще ги кръстим. Вече не мислим само за себе си, не мечтаем само за нашето бъдеще, като отделна единица, а мечтаем и правим планове за двама, за двойка. Не мисля, че има човек на този свят, който с ръка на сърцето да каже, че никога за никого не е мислил по този начин. Има хора, които бързо се осъзнават и коригират случващото се, но аз лично мисля, че повечето от нас го осъзнават твърде късно. А много повече боли, когато се разделите и твоя живот е изцяло свързан с вече несъществуващата връзка. Тогава целият ти живот попада в тоалетната чиния и не знаеш от къде да започнеш. Болката е несравнима, идеите, плановете, вече не са със същата стойност дори и да са осъществими. Тогава раздялата се преодолява много по-тежко и трудно. Следващата връзка е много по-резервирана и дръпната, доверието е трудно постижимо и така със собствената си грешка сме допуснали да страдаме повече и нараняваме човека, който може би въобще не го заслужава. Защото веднъж бутната "сламената къща" нанася щети на самите нас, а ако бяхме едни умели архитекти щяхме да знаем, че може да бъде разрушена дори от вятъра. Моя съвет към вас е, при първата проява на някой от симптомите да вземете мерки. Не омаловажавайте случващото се, защото не се знае какво може да се случи и колко болка може да ви се наложи да преживеете. Не мисля, че има нужда да изброявам симптомите, но ще ви кажа само, че ако ви се случва често да отказвате срещи с приятели или прекарвате повече време вкъщи от обикновено, значи сте обградили живота си около някого. Вземете мерки. Намерете си хоби, излизайте повече, спортувайте и правете това, което ви харесва.
Сигурна съм, че много от вас ще се зачудят, защо пиша този пост и ще си кажат, че истинската любов едва ли може да бъде убита просто така.
Е аз мога да ви убедя в обратното или поне да ви накарам да се замислите за някои от често срещаните грешки, който могат да доведат до края на вашата неповторима любов. Искам да вметна само, че пиша това от моята гледна точка и от информацията, която съм събрала от мои познати и приятели. Всички знаем колко хубаво е да си влюбен и как целият свят става по-красив. Но всъщност замисляли ли сте какво става след като влезнем в етапа в който вече обичаме силно, вече я няма онази страст ? Тогава ни наляга еднообразието, живота ни влиза в релси отново. Поглъщат ни грижите, имаме по-малко време за забавните и безцелни разходки с любимия. Вече не обикаляме от крайния квартал до центъра и обратно без да забележим. Вече не се разхождаме толкова дълго защото на вън е студено и може би се разхождат бели мечки. Вече не стоим до сутринта и не си говорим толкова. Ето това е еднообразието. Това нещо, което е нормален преход във всяка една връзка. То настъпва мълчаливо и много често не го забелязваме. А когато се усетим, че е там си обещаваме че утре ще го променим. Обещаваме си, че отново ще се изненадваме, че ще правим много и различни неща, който по една или друга причина не сме правили. Само да ви кажа, че много рядко всъщност променяме нещо. А всеки следващ ден еднообразието взима връх над нас и задълбочава проблема. Сивотата на деня ни в, която имаме куп неща да свършим и все по-малък срок за изпълнението им ни пречи да върнем любовта. Сигурна съм, че всеки е бил уморен и е искал просто да си остане вкъщи и да се гушне в любимия. Но от няколко тежки дни преминаваме към по-лесния вариант. Много по-удобно е да си останеш вкъщи по пижама и разрошена коса, отколкото да трябва да положиш усилия да се приведеш в приличен вид и да отидеш на кино или някъде другаде. И така ставаме по-мързеливи, по-малко изискващи както от себе си така и от половинката си. И тогава почват споровете и другите им производни. Защото сме допуснали еднообразието и сивотата в самите нас. В нашия храм на любовта.
Втората често срещана грешка е ;
Отпускането на единия партньор, по-често се случва при момичетата. В началото на всяка връзка и преди среща могат да прекарат и цял ден пред огледалото,за да бъдат атрактивни. Постепенно с времето и обстоятелствата, почват да се грижат по малко за себе си. Вече не прекарват толкова време в избор на подходящият тоалет, прическа, лак и други. Вече си позволяват да се размотават цял ден по пижама и гнездо на главата. Спестяват енергия, усилия и време. Все по-рядко обличат секси бельо, или го пазят за "специалните" случай. Много често дори качват килограми, и дори се случва да пропускат тренировки с оправдания от рода на "искам да прекарам повече време с теб" .... Постепенно самите те изпадат в депресия от случващото се и преди да го осъзнаят задълбочават проблема. Може би защото човек е устроен така, че да не вижда дотолкова собствените си грешки колкото тези на околните. А и трудно се приема и осмисля критика. Ето тук стъпваме на тънък лед и трябва да бъдем внимателни какво ще кажем или направим. Дори и най-добрите приятелки едва ли биха казали очи в очи нещо от рода "Ми малко си качила, ама не се притеснявай намерих нова диета." А и малко приятелки са толкова тактични и за това повечето си премълчават. Естествено и тук присъства нотката на конкуренцията, но това е друга тема. Да не забравим и половинката, която в повечето случаи не знае какво и как да го каже без да предизвика лудия скандал и реплики като"ми като не ме харесваш такава....", "От утре и двамата сме на диета и спирам да готвя". Аз лично да си призная нямам проблеми с излишни килограми, а напротив опитвам се да кача, но нито едно от двете е лесно. Ако имаме късмет и малко помощ от приятели или любимия човек, да не забравяме и само осъзнаването излизаме от тази дупка и почваме отново да се грижим за себе си. Понякога се случва да провокираме различна реакция в околните, без да разберем защо. Честа практика е да отключим реплики "Някой е влюбен отново", "Сподели кой ти завъртя главата, пък сега"... Дори нашата половинка може да си помисли,че сме си намерили нов обект за обич, преди са усети, че всъщност го правим за себе си и него. Но е по-трудно да се сети това, че ние просто се грижим за себе си и връзката ни. Едва ли ще му бъде приятно някой да му каже,че излиза с "кошница". По-лесният вариант е да си помисли, че му кръшкаме, а може би и по-логичния след като неопределен период сме изглеждали като героиня от някой ужас. Не вярвам, да е не се е случвало на някоя мацка да си е лягала с размазан грим, или просто да си е лягала с него и на сутринта да е изглеждала перфектно. Ето такива помисли, също биха породили проблеми във връзката ни. Все пак не е толкова трудно да повярваме, че просто сме решили да бъдем себе си, а не някоя раздърпана повлекана, колкото и да ни е удобно в собствената ни пижама.
Третата и една от най-пагубните грешки :
Липсата на самоуважение и самооценка.
Голяма част от момичетата притежават този проблем, дори и да не си го признават или прикриват. Особено напоследък, когато сме залети от медиите с толкова сексапилни жени с удивителни форми. Не всички сме дарени с естествена красота, но в днешния ни живот можем да си позволим толкова много козметика и други методи, които да ни помогнат в борбата за красота. Но със сигурност съм на мнение, че има момичета, които прекаляват с ползването на козметика и средствата за разкрасяване и "опп" имаме си клоун. Както и да е, нека се върнем на важната тема. Има момичета като мен, които не се поддават на влиянието заляло малката ни държава и нямаме намерение да изглеждаме като порно звезди през деня. Дали заради принципи, работа, учение или друга причина. Но не се обличаме предизвикателно, не дъвчем дъвка с широко отворена уста, и определено не се снимаме както мама ни е родила. Понякога се получава така наречената "деформация на самооценката". Какво означава това ? Ами най-простото му обяснение е: този тип момичета знаят какво представляват, знаят за какво се борят и какво искат. Проблема не е в това, а по-скоро че те се определят просто като сладки. Те не мислят за себе си, че са красиви, че са забележими и постоянно изпитват страх, че колкото и забавни, умни, сладки и откачени те са, може да бъдат изместени от някое модерно младо момиче с къса пола и дълбоко деколте. Да си призная и аз имам подобна деформация. И работя по себе си и моите страхове, защото знам, че само аз мога да се справя с тях и не бих искала това да навреди на връзката ми. Няма да ви лъжа не винаги се получава и понякога ревнувам от глупости. Относно този тип момичета и тяхната грешна самооценка ще добавя само, че тяхната несигурност и страх, че ще бъдат зарязани заради някоя красавица може да се превърне в мания и да излезе извън контрол. Тогава се започват скандалите кой кого заглеждал, опити в премахване на каквато и да е конкуренция, дори в опити да скарат своя любим с всички негови "приятелки". Притесненията, когато той закъснее за среща, бързо приключените телефонни разговори. Изключването на скайпа му, когато сте в тях и още много други ситуации. Не мисля, че трябва да бъдем като детективите и постоянно да го следим какво прави, с кого, кога ще се прибере и по какъв маршрут. Едва ли ще ни бъде приятно ако и на нас ни подложат на разпити. Всеки има нужда от своето си пространство и поле за изява.
И едва ли има човек, който да желае да го зарежат и съм сигурна, че и момчетата имат своите страхове и деформации. Но може би те имат по-големият самоконтрол и добра самооценка.
Четвъртата грешка :
Да напомня само, че това не е доказана схема или нещо подобно, а само няколко нахвърлени мисли и разсъждения.
Нуждата от ласки в леглото. Или какво се случва в реалност.
На всички ни е известно,че мъжете мислят за секс през по-голямата част от времето си и хайде да не обиждам всички момчета ще кажа "повечето".
И ние самите имаме своите нужди и желания и за това няма да подценявам и собствените си желания. Но практиката показва, че с напредване на връзката ни и когато мозъка ни започва да отделя по-малко хормони започваме по-рядко да имаме желание да го правим. Когато имаме проблеми, когато сме депресирани или просто наистина ни боли глава. Много често се чувстваме и само обект на сексуални желания и това ни отблъсква. Все пак и ние сме интересни личности и ние имаме възгледи. Може дори и ние да се интересуваме от политика и спорт. А може би просто имаме нужда просто да се гушнем до силното ви мъжко тяло. Ето тук е нужно отново да се вземем в ръце и да започнем да бъдем по-активни и по-креативни. Никой не казва, че трябва да правим нещо, което не ни харесва или смятаме за неприлично. Става въпрос за това, че не само леглото или колата могат да бъдат мястото на което ще разменяме ласки. Аз лично имам своя фантазия :) която няма да споделя с вас, защото е прекалено лична. Нека се развихрим, нека покажем и на себе си, че можем да бъдем секси и тигрици в леглото. Нека изненадаме и себе си и половинката си. Само вие решавате как, само вие определяте дали ще го обсъдите първо с него или направо ще действате, но секса е важен както за емоционалното ни състояние, така и за физическото ни. И все пак замислете се и за човека до вас. И той има нужда и това, че може би вие имате по-рядко желанието не означава, че той трябва да страда заради това. Голяма част от мъжете изневеряват защото не получават нужното им в леглото. И те са човешки същества и те имат чувства. Едва ли им е особено приятно когато отделяме повече време и внимание за детето и другите ни задължения. Със сигурност предпочитат с още няколко часа къщата да прилича на сметище, отколкото да сте полирали всичко и да блести пред това да прекара известно време с вас в леглото. И да си припомните колко е хубаво да бъдете едно цяло. :) И запомнете едно - секса не е основното в една връзка, но има водеща роля във взаимоотношенията ви. Той не е средство за получаване на заслуги или пък материални придобивки, той е хармония между мъжа и жената, когато и двамата го искат. Никога не се насилвайте да си легнете с някой, само защото той го е искал. За него трябват двама.
Петата грешка :
Ревността и обсебването :
По-горе в поста си , обявих една от причините за ревността и нейната поява. Но има и още други фактори, които могат да я предизвикат. Среща с бившо гадже, приятел, който иска да бъдете и по-специални приятели или прекалено интимното поведение между приятели. Аз имам опит предимно с последното. Ами какво да направя, че обичам приятелите си и обичам да получавам внимание от тях. Аз съм човек, който обича да бъде гушкан. Много често когато съм била тъжна или ядосана ми е нужно просто някой да ме гушне. Е да може би аз съм виновна, че не се разбирам с момичета особено и нямам много близки приятелки, а предимно близки приятели. Както и да е, със сигурност когато съм била сама и съм получава внимание от приятелите ми, не съм се замисляла колко странно ще изглежда, когато си имам партньор, и всички идват да ме гушкат и да ми се радват. За което се извинявам на моя приятел. :) И отново се отклоних със собствените си случки. Та имах предвид, че ревността е нормално нещо, но като всичко в живота и тя трябва да има граници. Липсата и от своя страна също може да доведе до проблеми в любовния живот, но прекалената и изява е поразителна и може да убие всички чувства в половинката ви. Всеки от нас има нуждата понякога да диша и да има собствен въздух. Защо трябва да правим от мухата слон, или само да си мислим къде ли ни изневеряват сега, ако нямаме доказателства за това. Да нормално е да се чувстваме несигурни, все пак има ли нещо сигурно в този живот ? Приветствам всички, които четат поста ми и имат проблеми с доверието или са били предадени някога, да си дадат сметка, че така вредят на себе си, на човека до тях и връзката като цяло. Ако искате да бъдете с този човек оставете го да диша. Не вярвам някой да има желанието да бъде птица в клетка и да го дебнат постоянно. Ето стигнахме и до обсебването. Покрай ревността се заражда и другия феномен, това толкова много да искаш да бъдеш с някои, че се опитваш да превземеш живота му. Иска ти се по всяко време да си с него, навсякъде да ходиш с него. Ако можеше да го закараш и до козметичния салон ще ше ли да го направиш ? И аз искам да знам какво е правило моето съкровище през деня с кого е бил, не за да контролирам живота му и да знам кога ходи и до тоалетна, случайно да не съм пропуснала нещо важно, а просто защото се интересувам от него. Даже той много често ми се сърди, че отказвам да излезна с него и неговите приятели. Но аз не искам да бъда лепка и да не могат да се видят сами. Аз също имам нужда от време за себе си и моите приятели. И от неща които да правя сама. В това няма нищо лошо. Аз лично съм на мнение, че всеки трябва да запази и част от собствения си живот. Не е нужно да знаеш във всеки един момент какво прави той/тя. И да си звъним през 15 мин. Не е нужно да имаме еднакви дрехи или да се обличаме в един цвят за да знаят, че сме двойка. Не е нужно да сме като залепени един за друг за да бъдем заедно. Човек е много по-интересен и има по-голям шанс да задържи човека до себе си, когато му дава свобода и поле за изява. Когато цял ден сте били заедно и сте правили всичко заедно вечерта когато се приберете ще има ли какво да си кажете ? Ми аз не мисля, че ще има. А напротив когато всеки си е бръмчал по неговите задачи и е имал време за себе си тогава определено ще има за какво да си говорите. Така, че моя призив към вас за по-щастлива връзка е : Нека има достатъчно пространство и за двама ви, и свободно време да правите това, което ви харесва.
Шестата грешка :
Постоянното оплакване и мрънкане.
Няма човек, който да не се оплаква и да не мрънка,но на нас момичетата ни е дошло нарицателното "мрънкало".
И дори не се замисляме, че ние сме виновни за това. На никое момче не му е приятно да слуша с часове, колко отвратително е минал деня ни или колко ни болят крачетата защото цял ден носим високи токове. Така убиваме романтиката и щастието от това, че сме заедно. Имаме си приятелките за това. На тях можем да се оплакваме колкото си искаме. Те ще не ни търпят защото най-вероятно и те искат да по-мрънкат. Трябва се научим, че когато сме с него трябва просто да се оставим на това и да забравим за проблемите и глупостите, които ни заливат постоянно. Всеки човек си има своите грижи и проблеми, но те едва ли изгарят от желание да говорят за това с часове. Разберете ме момичета, те не са устроени като нас и не ни разбират защо сме толкова ядосани от такава дреболия. За това запазете мрънкането за женската си вечер и си облечете усмивката с която го пленихте. Все пак надявам се, че когато го виждате се чувствата по-добре и определено ако се замислите не бихте искали да пропилявате времето ви заедно с глупости.
Седмата грешка :Хайде да направим това ...
Защо трябва да караме някого да прави нещо, когато той самият не го иска.
Със сигурност ви се е случвало да искате да отидете на кънки на лед, или да обиколите магазините. А може би дори да го накарате да гледа филм, който вие искате да гледате. Представете си колко неловко ще бъде да го принудите да гледа анимационен филм с вас в киното. При положение, че той въобще не гледа такива филми и е на мнение, че това е направено да се гледа от деца под 12 години. Съобразявайте се със желанията на околните за да го правят и те. То е ясно,че ще му се наложи да изтърпи "мъчението ви", но защо въобще трябва да го прилагате. Както казах и по-горе в публикацията си имате си своите приятели за това да ви правят компания и да правите нещо заедно. Най-важното е да се запитате дали това би му харесало и ако отговора е не ви предлагам да не го карате тогава. Всеки има свои възгледи и трябва да се съобразявате с това. Може би по-добрият подход е да го поканите, и ако той дойде сам да прецени дали му харесва или не и най-важното да уважите решението му.
Ами толкова за днес :) Надявам се да съм била полезна на някого и се надявам всеки от нас да успее да запази любовта и щастието във връзката си. И нещо положително за завършек на малката ни статия :
Бъдете себе си защото точно така сте привлекли този човек в живота си. По един свой си начин вие сте неотразими и единствени, не трябва да се сравнявате с никой защото живеем за да бъдем единствени и различни. Да бъдем истински по своя си начин и да заразяваме околните със своя чар и неповторимост. Всеки би оценил повече индивидуалността ви, отколкото да приличате на някого. Обичайте се и бъдете щастливи. Чао от мен, до нови срещи :)
Преди известно време изчезнах от интернет пространството. Това беше един сложен процес и многослоен да вметна. Имаше няколко причини за случилото се. Основните са, че имам повече задачи, повече социален живот и връзка, за която полагам големи усилия. Да кажем също така, че известно време нямах вдъхновение и до някъде се съобразявах какво ще публикувам за да не нараня някой в процеса. Но това е една дълга и тежка история. Да ви споделя, имах проблеми и с компютъра ми. Известно време бях с друг, после си взех нов, то и той реши, че не харесва 2 харда и така, много голям част от живота ми отиде на боклука. Да си призная не съжалявам. Напоследък с когото и да си говоря споменавам тази реплика, но явно засягат болезнени теми. В общи линии живота ми пое в друга посока и определено ме изненада. Приключих с приятелства, макар и по-скоро мен да ме зарязаха, преживях и други връзки и така. И половината ми живот си замина както снимков материал, така и всичките ми публикации в предишния ми блог, които мислех да поместя тук. И реших просто да започна на чисто нов бял лист да пиша чисто нови публикации и да забравя за всичко случило се до сега. Както споменах доста дълго време ми липсваше и вдъхновение, как само звучи. Брей какви велики творби пиша.....
Благодарение на един от най-близките ми приятели и скорошните ни разговори с него, моята муза се завърна за което искам да му благодаря. Той си знае кой е :)
Искам да благодаря и на моето съкровище, което ме подбутваше тактично да започна да пиша. Може би защото мрънках, че напоследък не се занимавам с нищо, което преди правех. Едно голямо благодаря и на теб, че ме подкрепяш и си до мен и ме караш да бъда себе си отново. Надявам се да преживея много хубави емоции, и да намеря нови приятели. Да ви кажа, не се оплаквам има достатъчно стойностни хора в живота ми, които са до мен и знам, че точно на тях мога да разчитам. Предполагам всичко е било за добро и е трябвало да се случи за да отделя нужното от ненужното. Ами такъв е живота просто, той сам ти показва кой от какво е направен и дали ще издържи на времето и спънките по пътя. Надявам се да не сте ме забравили и отново да следите блога ми с интерес и да ви хареса повече от преди :)
Чао-чао от мен :)
