Реални измислици : Объркана душа

Седнала в ъгъла на стаята, подпряла глава на стената Нана стоеше в тъмнината и нервно кършеше пръсти. Беше объркана толкова много емоции се преплитаха в нея. Опитваше се да разплете кълбото от чувства...
За толкова много неща мислеше в този момент, че главата я болеше. Мислеше за всички хора преминали през живота и. В съзнанието и изплуваха хиляди спомени.... И хубави и лоши. Тя не съжаляваше за нищо от случилото се, но понякога и се искаше нещата да са различни. Да не беше допуснала в живота си определени хора или да задържи други за по-дълго. Вглеждаше се в себе си от различен ъгъл, от безпристрастното място на журито. Не съдеше никого за постъпките му освен самата себе си. Беше време за равносметка. От малка винаги знаеше какво иска и твърдо преследваше целите си. Винаги беше готова да пожертва всичко в името на щастието. И го правеше много често. Колко неуспешни опити имаше зад гърба си, колко сълзи беше изплакала, колко пъти и се налагаше да лекува сърцето си. За човек като нея съмненията и дилемите бяха рядкост, но когато ги имаше те срутваха стената на решителността и. Тази вечер беше подобна. Тишината, тъмнината и прелялото от емоции сърце я повличаха към пропастта. Беше на ръба...
Може би бе романтична душа или просто и тя като всяко пораснало малко момиченце искаше да намери своя принц. Толкова болка за нищо - помисли си тя. Опита и да прикрие сълзите с усмивка не бе успешен. Очите и преляха и малките капчици се разляха върху зачервените и бузи. Все така сгушена в стената Нана запали цигара за да се успокои. Не харесваше това си състояние. Не искаше да бъде безсилна и най-много от всичко мразеше да не може да контролира собствените си чувства. Но въпреки всичко, сърцето си иска своето...
Понякога живота изисква да почнеш отначало, на чисто и това идва с много жертви. Живота който познаваме да бъде разрушен да се отървем от ненужното и да изградим всичко само с хубавите спомени. От лошите да вземем поука и да продължим напред с нови цели и мечти. Колкото повече човек се връща в миналото, толкова по-болезнено става то и никога няма да ни напусне. Нана беше наясно с това и тази вечер тя избра съдбата си. Да даде едно ново начало на себе си, да си даде шанс да бъде отново щастлива и въпреки страха, който носеше в себе си беше решителна и твърдо вярваше че любовта ще я прероди. Много добре знаеше, че такава раздяла ще остави белег и ще повлияе на бъдещите и взаимоотношения. Не се забравя лесно онзи построил дом в сърцето ти. Но всеки си отива рано или късно. Поредната искра проблесна в тъмното и дима се разнесе на облак в стаята, рисувайки фигури по стените.  Нана беше отново спокойна знаеше точно какво иска и бе твърдо решена да позволи да бъде обичана и да обича отново. Без да мисли за последствията...