Реални измислици : Остави сърцето си вкъщи.

Нана  точно спираше душа, когато чу, че телефона и звъни. Набързо наметна хавлията и стъпвайки като котка на пръсти изтича за да дигне. Малките и крачета допираха студените плочки и тя усети тръпки по цялото си тяло. Беше приятно изненадана звънеше и човек, който не беше виждала, чувала и почти забравила и с едно особено  хладнокръвие отговори бързо и с кратки изречения на отправените и въпроси. След по-малко от минута разговор тя вече имаше планове за вечерта и въобще не беше предполагала, че ща са такива.
Седна на ръба на леглото и запали цигара. Усмихваше се лукаво като хищник, който туко  що е убил плячката си. Беше доволна от случващото се...

След като загаси цигарата си тя стана бавно, развърза халата си и го остави да се спусне по тялото и.
Отвори гардероба си и почна да се рови в него. Сети се за една доста нашумяла реплика "Най-хубавите дрехи се обличат  за да бъдат съблечени" или нещо подобно. Имаше перфектното бельо  за случая. На бързо се вмъкна в него и започна да си представя  коя рокля с каква прическа, лак за нокти, обувки и чанта ще си отиват. Беше и пределно ясно, че нямаше да и обърнат особено внимание  какво е облякла, защото бързо щеше да остане както маминка я е родила, но това не и пречеше да поглези себе си с нещо, което наистина намира за секси. Като момиче тя беше длъжна да се погрижи самата тя да се почувства привлекателна и самоуверена. Защото сексапила не е само тяло той е нагласа, движение, самочувствие и тя много добре го знаеше. След като направи поредното торнадо избра своя тоалет и пристъпи към другите женски мероприятия, които следваха своя естествен ход. През цялото време в главата и се привиждаха картини  на запотени стъкла, плът впита в плът, изпохапани устни, нежни целувки и какво ли още не....

След известно време суетене пред огледалото беше готова за вечерта  оставаше и да направи само едно нещо, за да почувства наистина своя сексапил и то беше да заключи предразсъдъците  си като си налеe две-три малки питиета...

Скоро след това телефона отново  я върна в реалността. Беше време фантазиите да се превърнат в реални случки.

Когато излезна  от блока видя Рен  да я чака пред колата. Определено беше забавно за Нана , когато го видя все още толкова висок и строен, какъвто го помнеше, брадата му беше поне на два-три дена, леко набола, гривните, пръстена  всичко както го помнеше... А как беше свикнала с тялото му преди  всяка нейна извивка пасваше перфектно на неговото , въпреки разликата във височината. Дали шотовете  или просто от вълнението, което изпитваше в момента, но и се искаше още сега да разкъса дрехите му, да обсипе тялото му с целувки, да го притисне до стената, да го прикове с тялото си, и да води ръцете му по нея. Да усеща студенината на пръстена по себе си. Тази вечер тя не искаше от него да я обича, да я уважава или закриля, искаше само и единствено тялото му  да го усеща близко, да го чувства и нищо повече. Да изкара най-дълбоките си и перверзни фантазии... Да задоволи и най-малките и потребности и да засити глада и за мръсен, първичен секс на задната седалка със запотените стъкла и слети тела....

By : Allice*

Continue reading →

What's the time?

Здравейте дивачета. Тази седмица блога ми и аз имаме удоволствието да ви представим гостуващ автор. Според него самият, той е нов в това поприще и все още срамежлив. Не се колебайте да оставяте своите коментари, но ви моля предварително ако критикувате, то да бъдат градивни критики. И все пак нека да посрещнем топло нашия гост автор с псевдоним "AlphazonE"

In life we always want to do what ever we want to do, but in reality things are a „little“ bit different. Many say that life is like a game and no matter how much we win, lose or have injures, its worthy enough. Players are saying  „You play as much as your opponent allows you“ and  this saying is at its full force in life. It doesen't matter if we are favorites or outsiders, emerging victorius depends on experience, and experience is based mostly on bad fails and hard, sweaty trainings, so we must „keep walking“ forward.Most important is that pain reminds us that we are alive.
      There is time in life when one beautiful, sunny morning we wake up and look at the mirror while brushing our teeth and  realize that time forgives none. That's right you saw wrinkels started to shown and saying „good morning sleepy, best reagards by the time“. For many that day has come, for others not, but believe it will come :)
    For me that day arrived not long ago. It was a very special morning the day after my birthday 25^th of age and that's a fact. Special about this day is not because of the date, but because the day before I let away from my heart  a very close  person. A person that 8^th moths of triеs to „shoo“  finaly did their job.  I felt FREE my body and soul- awesome feeling. I guess there are some persons that we can never forget, no matter how much time we have shared, it is never enough. Or it's very hard to break the emotional  chain knitted by heart. „Open“ minded I realized that I should cherish little things that life serves, and to be strong enough to let go, because if its not for me it won't be for me.
     I`ve been studiyng Navigation for three years, and knowing that the most important question is „where  am I?“ not „where  am I going?“ Proved by experience. Maybe my biggest mistake is that I am always fighting with the water, but you need to trust the water and let your body calm to swim. Another shame... The morning hasn't  yawn yet but so many emotional slaps for me, even the coffee was finished. Suddenly I heard a clock alarm to rang but for me that alarm said „ the time is quarter to do“ ...
Well if fame lasts 15 minutes, definitely experience lasts forever!
      Now, I can say every day is more colorеd when  paying attention on what surrounds me. I can't see behind the skyline anyway. Maybe the secret of happiness is to enjoy the moment  and share the  happines. Аs you sow so shall you reap -bulgarian saying :)

By : "AlphazonE" 

Continue reading →