Нана стоеше на ръба на четиринадесет етажния блок. Над нея беше само небосклона. Беше топла майска вечер, нямаше и след от облаче, което да помрачи гледката. Небето беше обсипано със звезди, коя от коя по-ярко светеше. Нана пристъпи още малко напред. Върха на обувката и вече беше във въздуха. Загледана...
