Бъдеще ? Или да се събудиш с думите ....

В Неделя сутринта да те събудят с думите "Има инфаркт, събираме екипа" е безценно. Още не знаеш какво се случва около теб. Нямаш време да изпиеш топлото си кафе, да си оправиш косата и да си подбереш  дрехите, или поне аз нямам време да го направя защото за половин час трябва да съм в клиниката....

Continue reading →

Реални измислици : Пазител на мисли.

За първи път от много време Нана се чувстваше добре. Не беше тъжна и сърдита на света. Е не беше щастлива, но беше определено себе си днес. Отдавна музата не беше кацала на рамото и нямаше нищо интересно за публикуване. Въпреки, че имаше доста написани неща в тефтера и с кожени меки корици и онази химикала...

Continue reading →

Ти минало, аз бъдеще !

Ти минало, аз бъдеще !Аз твое минало, ти мое бъдеще. Аз в моето си настояще, ти в твоето. Ти и аз заедно щасливи в минал или предстоящ живот, защо не и в настоящ ? Спомени или мечти в себе си тая ? Ти плачеш, аз нехая. Аз плача ти се смееш. А усмихвахме се заедно преди, помниш ли и ти ? Колкото отдалечавам...

Continue reading →

Реални измислици : Няма да е все така...

Нана стоеше на ръба на четиринадесет етажния блок. Над нея беше само небосклона. Беше топла майска вечер, нямаше и след от облаче, което да помрачи гледката. Небето беше обсипано със звезди, коя от коя по-ярко светеше. Нана пристъпи още малко напред. Върха на обувката и вече беше във въздуха. Загледана...

Continue reading →

Той каза ...

Преди време той каза: Аз ще бъда твоя дом винаги, когато имаш нужда можеш да се прибереш.Винаги ще бъда до теб, винаги ще те обичам. След време каза : Ти си едно голямо дете, кога ще порастнеш ?  Никога не съм те лъгал, винаги съм ти казвал истината каквато е защото никой друг няма да го направи. Сега...

Continue reading →

Реални измислици : Остави сърцето си вкъщи.

Нана  точно спираше душа, когато чу, че телефона и звъни. Набързо наметна хавлията и стъпвайки като котка на пръсти изтича за да дигне. Малките и крачета допираха студените плочки и тя усети тръпки по цялото си тяло. Беше приятно изненадана звънеше и човек, който не беше виждала, чувала и почти...

Continue reading →

What's the time?

Здравейте дивачета. Тази седмица блога ми и аз имаме удоволствието да ви представим гостуващ автор. Според него самият, той е нов в това поприще и все още срамежлив. Не се колебайте да оставяте своите коментари, но ви моля предварително ако критикувате, то да бъдат градивни критики. И все пак нека да...

Continue reading →

Уморих се, а може би не.

Наскоро си говорих с един приятел и се оказа, че и той като мен се е отказал от общо щастие с някой. Като се замисля реално и аз се уморих от много неща, чувствам, че вече нямам сили да поддържам фантазии, че нямам нервите и търпението да угаждам и да се съобразявам с някой. За тези от вас, които не...

Continue reading →