.jpg)
Нана стоеше до широко отворения прозорец пристиснала чаша чай до себе си. Вятъра бушуваше в косите и. Повдигаше и разпиляваше ги. Може би се опитваше да я погали, да успокои развълнуваното и сърце, да потуши мъката в нея. Тя стоеше неподвижно загледана в небето, стискайки топлата чаша. Тази топлина...